Глава 10
Kогато стана оттам, дойде в пределите Иудейски през отвъдната страна Иорданска. И народът пак се стичаше при Него; и по обичая Си Той пак поучаваше. 2. Приближиха се фарисеите и го попитаха, изкушавайки Го: позволено ли е на мъж да напусне жена си? 3. Той им отговори и рече: какво ви е заповядал Моисей? 4. А те казаха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо, и да я напусне.
5. Исус им отговори и рече: поради вашето жестокосърдие ви е написал тая заповед. 6. Но в начало на създанието Бог ги сътвори мъж и жена. 7. Затова ще остави човек баща си и майка си 8. и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът. 9. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. 10. В къщи учениците Му пак го попитаха за същото. 11. Той им отговори: който напусне жена си, и се ожени за друга, той прелюбодействува спрямо нея;
12. и ако жена напусне мъжа си, и се омъжи за друг, прелюбодействува 13. И донасяха при него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на онези, които ги донасяха. 14. Като видя това, Исус възнегодува и им рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. 15. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. 16. И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше. 17. А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
18. Исус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 19. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си. 20. А той му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини. 21. Исус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па ела и върви след Мене, като вземеш кръста. 22. А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. 23. И като погледна наоколо, Исус казва на учениците Си; колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! 24. А учениците се смаяха от думите му. Но Исус пак им отговоря и казва: чеда, колко мъчно е тези, които се надяват на богатството си, да влязат в царството божие!
25. По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие 26. А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? 27. Исус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. 28. и Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29. А Исус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви, заради мене и Евангелието. 30. и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век – живот вечен 31. А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи. 32. Когато бяха на път, възлизайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: 33. ето, възлизаме за Ерусалим, и Син Човечески ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; 34. и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще го убият, и на третия ден ще възкръсне. 35. Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
36. Той ги попита: какво искате да ви сторя? 37. Te My рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти 38. Но Исус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? 39. Те отговориха: можем. А Исус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите 40. но да дам да се седне на Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на онези, за които е приготвено. 41. И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова й Иоана. 42. А Исус, като ги повика, рече им: знаете, че онези, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. 43. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; 44. и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. 45. Защото и Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата си откуп за мнозина 46. След това дохождат в Иерихон. И когато Исус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.
47. И като чу, че това е Исус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, помилуй ме! 48. Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме! 49. Исус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват. дерзай, стани, вика те 50. Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Исуса. 51. И отговаряйки му, Исус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледна, Учителю! 52. Исус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледна и тръгна след Исуса по пътя.
Глава 11
Kогато наближиха до Ерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Исус изпраща двама от учениците 2. и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте 3. И ако някои ви рече: защо правите това, отговорете, че то е потребно на Господа; и веднага ще го прати тука. 4. Те отидоха и намериха ослето, вързано за вратата на улицата, и го отвързаха 5. И някои от стоящите там им казваха: какво правите, защо отвързвате ослето? 6. А те им отговориха, както им бе заповядал Исус, и онези ги пуснаха 7. И докараха ослето при Исуса, намятаха върху него дрехите си, И Исус го възседна. 8. А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони От дърветата и постилаха по пътя. 9. И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха И казваха: осана, благословен който идва в името Господне! 10. Благословено царството на отца ни Давида, което идва в име Господне! Осана във висините! 11. И влезе Исус в Ерусалим и в храма; като разгледа всичко, и Понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.
12. На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; 13. и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, Дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен Листа, понеже още не беше време за смокини 14. И рече и Исус: занапред никой да не вкуси плод от тебе навеки! И чуха това учениците Му 15. Дойдоха в Ерусалим. Исус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и Пейките на гълъбопродавците; 16. и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд 17. И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: “домът Ми ще Се нарече дом молитвен за всички народи”? А вие го направихте Разбойнишки вертеп. 18. Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като, цял народ се чудеше на учението Му. 19. А когато се стъмни, Той излезе вън от града
20. Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен. 21. И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. 22. Исус им отговори и рече: 23. имайте вяра в Бога. защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: вдигна се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, – ще му се сбъдне ,каквото и да каже. 24. Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; 25. И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости на вас прегрешенията ви. 26. Ако ли вие не прощавате, и Небесният Ви Отец няма да прости на вас прегрешенията ви. 27. И дойдоха пак в Ерусалим. И когато той ходеше из храма. приближиха се до него първосвещениците и книжниците и стареите 28. и му казват: с каква власт вършиш това? и кой ти е дал тая власт да вършиш това? 29. А Исус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30. Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31. А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32. Ако ли речем, от човеците – бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33. И казаха в отговор на Исуса: не знаем. Тогава Исус им отговори и рече: и А3 ви не казвам, с каква власт върша това.
Глава 12
И почна да им говори с притчи: някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си 2. И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. 3. А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. 4. Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. 5. Изпрати и другиго; и него убиха; и мнозина други или биха, или убиха. 6. А понеже още имаше едничък син, обичан от него, най-сетне изпрати и него при тях, казвайки: ще се засрамят от сина ми. 7. Но лозарите казаха помежду си: това е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше. 8. И като го уловиха, убиха го и хвърлиха вън от лозето. 9. Какво, прочее, ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други. 10. Нима и това не сте чели в Писанието: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“ 11. това стана от Господа, и е дивно в очите ни“?
12. И търсеха повод да го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата; и като Го оставиха, отидоха си. 13. И изпращат пир Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума. 14. Те дойдоха и Му казват. Учителю, знаем, че си справедлив и нехаеш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък на кесаря, или не? Да дадем ли, или да не дадем? 15. А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате, донесете Ми един динарий да го видя. 16. И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те му казаха: на кесаря. 17. Исус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието на Бога. И те Му се почудиха. 18. След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 19. Учителю, Моисей ни е написал: ако на някой умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си 20. Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство. 21 Взе я и вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият. 22. Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената 23. И тъй, при възкресението, кога възкръснат, на кой от тях ще бъде жена? Понеже седмината я имаха за жена. 24. Исус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия? 25. Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата. 26. А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: “Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“?
27. Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате. 28. Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Исус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди. 29. А Исус му отговори: първа от всички заповеди е: „слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30. и възлюби Господа, Бога твой, от всичкото си сърце, от всичката душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила” Това е първа заповед 31. Втора, подобна на нея, е: “възлюби ближния си като себе си.” Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32. Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33. и че да Го обичаш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да обичаш ближния като самия себе си повече от всички всесъжения и жертви. 34. Исус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35. Като заговори Исус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36. Понеже сам Давид каза чрез Духа Свети: “рече Господ на Моя Господ: седи от дясната Ми страна, докле положа Твоите врагове Подножие на нозете Ти”. 37. И тъй, сам Давид Го нарече Господ: откъде тогава Той е негов Син? И множество народ Го слушаше с наслада. 38. И казва им в поучението Си: пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, 39. предни седалища в синагогите и първи места по гощавките. 40. Тия, които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят, ще получат тая тежка присъда. 41. И седна Исус срещу съкровищницата и гледаше, как народа пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много. 42. А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кордант. 43. Като повика учениците Си, Исус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички, които пуснаха в съкровищницата 44. Защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия пусна всичко, що имаше, цялата си прехрана