Глава 13

И когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания! 2. Исус му отговори и рече: виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не бъде сринат. 3. И когато седеше на Елеонската планина, срещу храма, попитаха Го насаме Петър, Иаков, Иоан и Андрей: 4. Кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът, когато всичко това стане? 5. Отговаряйки им, Исус почна да говори: пазете се да ви не прелъсти някой. 6. Защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм А3; и ще прелъстят мнозина. 7. А кога чуете боеве и вести за войни, не се смущавайте; понеже това трябва да стане; ала туй не е още краят. 8. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има трусове, и ще има глад и смутове. Това е начало на болки. 9. Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях. 10. И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието. 11. Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи най-напред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено онзи час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Свети. 12. И брат брата ще предаде на смърт, и баща чедо и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят 13. И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

14. А кога видите „мерзостта на запустението“, за която казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава тези, които се намират в Иудея, да бягат в планините; 15. и който е на покрива, да не слиза в къщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си; 16. и който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехите си. 17. Но горко на непразните и на кърмачките през онези дни! 18. Затова молете се да се не случи бягството ви зиме. 19. Защото през онези дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде. 20. И ако Господ не съкратеше онези дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните които Той избра, е съкратил дните. 21. Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, – не вярвайте. 22. Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.

23. А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко. 24. Но в онзи дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25. и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26. Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма 27. И тогава ще изпрати Ангелите си и ще събере избраниците Си от четирите вятъра, от края на земята до края на небето. 28. Вземете подобие от смоковницата: когато клоните и станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято 29. тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата 30. Истина ви казвам: няма да премине този род, докле всичко това не се сбъдне.  31. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат. 32. А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец. 33. Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето. 34. То прилича, както кога някой човек, отивайки в чужбина и оставяйки къщата си, даде на слугите си власт и на всеки своя работа, И заповяда на вратаря да бъде буден. 35. И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата, привечер ли, или среднощ, или кога петли пропеят, или на съмване,36. Та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите. 37. А каквото на вас говоря, говоря го на всички: бъдете будни!

Глава 14

След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият; 2. но казваха: само не на празника, за да не бъде смут между народа. 3. И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, И седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с Миро от чист, драгоценен народ, и, като счупи алабастрения съд, изливаше върху главата Му. 4. А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?5. Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея. 6. Но Исус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за мене. 7. Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате. 8. Тя извърши, което можа предвари да помаже тялото Ми за погребение.

9. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши. 10. Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. 11. А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да го предаде в сгодно време. 12. В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, да да ядеш пасхата? 13. И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него 14. И когато той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си? 15. И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе. 16. И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха както им бе казал; и приготвиха пасхата. 17. Когато се свечери, Той дохожда с дванайсеттен 18. И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Исус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще ме предаде 19. А те почнаха да скърбят и да му казват един след друг: да не съм аз? 20. А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото. 21. Прочее, Син Човечески отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Син Човечески бъде предаден; добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил 22. И когато те ядяха, Исус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е моето тяло. 23. И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. 24. И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива. 25. Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до деня, когато ще го пия нов в царството Божие. 26. И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. 27. И казва им Исус: всички вие ще се съблазните поради Мене през Тая нощ; защото писано е: “ще поразя пастира, и ще се пръснат овцете” 28. Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.

29. А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не.  30. Исус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31. Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички. 32.Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. 33. И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува. 34. И рече им: душата Ми е прискръбна до смърт; останете тук и бъдете будни. 35. И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине този час, ако е възможно; 36. и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. 37. Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? 38. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна. 39. И пак като отиде помоли се и каза същите думи.  40. А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.41. И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човечески се предава в ръцете на грешниците. 42. Ставайте, да вървим! Ето, приближи се онзи, който Ме предава. 43. И тозчас, докато Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. 44. А онзи, които Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко 45. И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави, Рави! И го целуна. 46. А те сложиха ръцете си върху Му и го хванаха. 47. A един от онези които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

48. Тогава Исус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да ме хванете. 49. Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията 50. Тогава всички ученици го оставиха, и се разбягаха. 51. Един момък, обвит в платнище на голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. 52. Но той, като остави платнището, избяга гол от тях. 53. И доведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. 54. Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня. 55. А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят; и не намираха 56. Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. 57. И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против него, като казваха: 58. чухме, че Той говореше: ще разруша този ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. 59. Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво. 60. Тогава първосвещеникът застана посред и попита Исуса казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61. Но Той мълчеше нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?

62. Исус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. 63. Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? 64. Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт. 65. И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да му казват: проречи! И слугите му удряха плесници. 66. Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника 67. и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Исуса Назарееца 68. Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя. 69. Слугинята, като го видя пак, почна да говори на онези, що стояха там: този е от тях. 70. А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът  ти прилича на галилейския. 71. И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. 72. Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Исуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.

Глава 15

Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Исуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. 2. Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. 3. И първосвещениците Го обвиняваха в много неща 4. А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи сведетелствуват против Тебе. 5. Но Исус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. б. А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. 7. Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. 8. И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. 9. А той им отговори и рече: искате ли да ви пуска Иудейския Цар? 10. Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. 11. Но първосвещениците подбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава. 12. Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Този, Когото вие наричате Иудейски Цар?

13. Те отново закрещяха: разпъни Го! 14.Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпъни Го! 15. Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна Варава, а Исуса бичува и предаде на разпятие. 16. Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници. 17. и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни наложиха Му го; 18. и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски! 19. Па го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха му се. 20. След като му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпънат. 21. И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста My. 22. Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. 23. И даваха му да пие вино със смирна, ала Той не прие. 24. Тези, които го разпънаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе. 25. Беше третият час, и Го разпънаха. 26. Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски. 27. С него разпънаха двама разбойници, единия отдясно на Него, а другия отляво. 28. И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен”.  

29. Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и казваха: уа! Ти, който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, 30. спаси Себе си и слез от кръста! 31. Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и казваха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. 32. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпънатите с Него. 33. А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34. А на деветия час Исус извика с висок глас:Елои, Елои, лама савахтани, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35. Някои от стоящите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 36. А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше му да пие, казвайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. 37. А Исус, като издаде висок глас, издъхна. 38. И храмовата завеса се раздра на две отгоре до долу. 39. А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божи; 40. Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, 41. които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Ерусалим. 42. И когато вече мръкна – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, 43. дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Исусово. 44. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, Попита го: дали отдавна е умрял? 45. И като цена от стотника, даде тялото Иосифу.46. А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. 47. А Мария Магдалина и Мария Иосиева, гледаха, къде Го полагат.

Глава 16

Cлед като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2. И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3. и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4. И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.  5. Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6. А той им казва: не се плашете. Вие търсите Исуса Назарееца, Разпънатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще го видите, както ви бе казал. 8. И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и на никой нищо не казаха, понеже се бояха. 9. Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем демона. 10. Тя отиде, та обади на онези, които са били с него и които плачеха и ридаеха; 11. но те, като чуха, че Той е жив, и че тя го видяла, не повярваха. 12. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.

13. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и на тях не повярваха. 14.Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на онези, които го бяха видели възкръснал. 15. И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват демони, ще говорят на нови езици; 18. ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19. А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20. Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.