Глава 7

Събраха се при него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Ерусалим, 2. и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги. 3. Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се за преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите; 4. и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки.

5. След това фарисеите и книжниците Го запитват: Защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? 6. Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: „този народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 7. ала напразно ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човечески”. 8. Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се за преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща .9. И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето.

10. Защото Моисей е казал: “почитай баща си и майка си”, и, “КОЙТО Злослови баща или майка, със смърт да се накаже” 11. А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар на Бога е онова, с което би се ти ползувал от мене. 12.такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, 13. като престъпвате словото божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща 14. И като повика целия народ, думаше им: слушайте ме всички и разбирайте: 15. Нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека. 16. Ако някой има уши да слуша, нека слуша! 17. И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, Учениците Му го попитаха за притчата. 18. Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни?

19. Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна, к мястото е луето, и вече е късно: 20. Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека. 21. Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, Прелюбодеяния блудства, убийства 22. кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. 23. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека. 24. И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като Влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.  25. Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му; 26. А тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря и.

27. Но Исус и рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се взема хлябът от чедата и да се хвърля на псетата. 28. А тя му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата. 29. И каза и: за тая дума, иди си: демонът излезе из дъщеря ти. 30. И като отиде у дома си, тя намери, че демонът беше излязъл, и дъщеря и лежеше на постелката 31. Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Исус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие. 32. И доведоха при него един глух и заеклив, и го молеха да възложи на него ръка.

33. Исус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;  34. и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се. 35. И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто. 36. И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха. 37. И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: си глухите прави да чуват, и немите – да говорят.

Глава 8

В онези дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Исус повика учениците си и им рече: 2. жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат. 3. Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч 4. Учениците му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?

5. И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем. 6. Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и благодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа 7. Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях 8. И ядоха, и се наситиха; и вдигнаха останали къшеи седем кошници. 9. А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. 10. И веднага влезе в кораба с учениците си и пристигна в пределите Далманутски.

11. И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето. 12. А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво този род иска личба?Истина ви казвам, няма да се даде  личба на този род. 13. И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна. 14. При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.

15. А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов. 16. И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб. 17. А Исус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви? 18. Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли? 19. Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи вдигнахте? Казват Му: дванайсет. 20. А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници вдигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.

21. И рече им: как не разбирате? 22. След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него. 23. Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо? 24. Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета. 25. После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно. 26. И го изпрати в дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай на някой там за това. 27. И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците си и им казваше: за кого ме мислят човеците?

28. Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя; други – за Илия, други пък – за един от пророците. 29. Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.  30. И забрани им да говорят за него, комуто и да било 31. И започна да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. 32. И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява. 33. А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо. 34. И като повика народа с учениците си, рече им: който иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

35. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36.Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37. Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38. Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в този прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

Глава 9

И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила 2. И след шест дни Исус взе със себе Си Петър, Иаков и Иоан и възведе ги сами на висока планина насаме, и се преобрази пред тях. 3. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, като сняг, каквито белилник на земята не може избели.  4. И яви им се Илия с Моисея, и разговаряха с Исуса.

5. Тогава Петър заговори и рече на Исуса: Рави, добре е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. 6. Защото не знаеше какво да каже, понеже бяха уплашени. 7. И яви се облак, та ги засени, и от облака дойде глас, който казваше: Този е Моят възлюбен син; Него слушайте! 8. И отведнъж, като погледнаха наоколо, никого вече не видяха със себе си, освен единствено Исуса.

9. А когато слизаха от планината, Той им заповяда да не обаждат на никой, що видяха, освен кога Син Човечески възкръсне от мъртвите. 10. И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите? 11. И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? 12. Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за него, трябва да пострада много и да бъде унижен. 13. Но казвам ви, че и  Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха.  14. Като дойде при учениците, видя много народ около тях и 15. Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха,поздравяваха Го. 16. Той попита книжниците: за какво се препирате с тях? 17. Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух 18. дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. 19. Исус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! 20. Доведоха го при него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. 21. И попита Исус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; 22. и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. 23. Исус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.

24. И веднага бащата на момчето на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. 25. А Исус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! 26. И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. 27. Но Исус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. 28. И като влезе Исус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним 29. Отговори им: този род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост 30. Като излязоха оттам, преминаха през Галилея; и Той не искаше никой да узнае.  31. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне. 32. Но те не разбираха тия думи и се бояха да го попитат. 33. Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше в къщи, попита ги: за Какво разсъждавахте из пътя помежду си?

34. Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям. 35. И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. 36. И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: 37. който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Този, който ме е пратил. 38. Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, Който в Твое име изгонваше демони, а не върви след нас; и му забранихме, защото не ходи след нас. 39. А Исус рече: не му забранявайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да ме злослови. 40. Защото, който не е против вас, той е за вас. 41. И КОЙТО Ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, Истина ви казвам, няма да изгуби наградата си 42. А който съблазни един от тия малките, които вярват в Мене, за Него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. 43. И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, 44. Дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 45. И ако те съблазнява ногата ти, отсечи я: по-добре е за тебе хром да влезеш в живота, отколкото да имаш две нозе, и да бъдеш хвърлен в Геената, в неугасимия огън,

46. Дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 47. И ако те съблазнява окото ти, извади го; по-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, 48. дето червеят им не умира, и огънят не угасва. 49. Защото всеки с огън ще се осоли, и всяка жертва със сол ще се осоли. 50. Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си