АПОСТОЛ
2 Кор. 6,1-10

Братя, понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия. Защото казано е: „в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах“. Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение! Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светии, с нелицемерна любов, със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка, при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни, за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви; огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.

ЕВАНГЕЛИЕ
Мт. 25,14-30

В онова време: Исус каза на учениците Си тази притча: „Един човек, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и на единия даде пет таланта, на другия два, на третия един, на всеки според силата; и веднага отпътува. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе му други пет и казва: „Господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.” Господарят му рече: „Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя: влез в радостта на господаря си.” Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: „Господарю, Ти ми предаде два таланта; ето, аз спечелих с тях други два.” Господарят му рече: „Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.” Пристъпи и оня, който бе взел един талант, и рече: „Господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал. И като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.” А господарят му отговори и рече: „Лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва. Вземете, прочее, от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта; защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, що има; А негодния раб хвърлете във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби.”