Св. Василий Велики – Васильовден
Кол. 2:8-12; Лк. 2:20-21, 40-52

Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа; понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството, и вие сте пълни чрез Него, Който е Глава на всяко началство и власт: в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово, като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.

И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Исус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.
А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него. Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празник Пасха. И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Йерусалим по обичая на празника; а когато се връщаха, след свършване на празничните дни. Отрокът Исус остана в Йерусалим; и не забелязаха това Йосиф и майка Му. Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; и като Го не намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.
Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му. И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим. Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? Но те не разбраха казаните от Него думи.
Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. Исус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.