Глава 4

Пак захвана да поучава край морето; и понеже при него се събра много народ, Той влезе в кораба и седеше в морето, а целият народ беше на сушата край морето. 2. И поучаваше ги много с притчи, и в учението Си им говореше: 3. слушайте: ето, излезе сеяч да сее; 4. и случи се, когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, и долетяха небесните птици и ги изкълваха.

5. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока 6. а, когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните, заглушиха семето, и то не даде плод. 8. И други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна; и принесоха: едно трийсет, друго шейсет, а трето сто. 9. И казваше им: който има уши да слуша, нека слуша! 10. А когато остана насаме, окръжаващите го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. 11. И казваше им: на вас е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на онези, външните, всичко бива в притчи; 12. за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.  

13. И им казва: нима не разбирате тая притча? Как тогава ще разберете всички притчи, 14. Сеячът сее словото. 15. Посеяното край пътя означава онези, у които се сее словото, но при които, след като го чуят, тозчас дохожда сатаната и грабва словото, посято в сърцата ми. 16. Също и посеяното на каменисти места означава след като чуят словото, веднага с радост го приемат, 17. ала нямат в себе си корен и са непостоянни; после, кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазняват. 18. Посеяното в тръни означава слушащите словото,  19. но у които грижите на този век, примамливото богатство и други пожелания, като влизат в тях, заглушават словото, и то бива безплодно. 20. А посеяното на добра земя са онези, които слушат словото и приемат и принасят плод: едни трийсет, други шейсет, а други сто. 21. И рече им: затова ли се донася светило, за да се тури под крина или под одър? Не затова ли, за да се тури на светилник? 22. Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве.

23. Ако някой има уши да слуша, нека слуша! 24. И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате; с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате. 25. Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има. 26. И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, 27. и спи, и става през нощта и деня; а как пониква и расте семето, Той не знае. 28. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, а после клас след туй пълно зърно в класа; 29. а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва 30. И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим? 31. То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; 32. а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, големи клони, тъй че под сянката му могат да се подслонят птиците небесни. 33. И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.

34. И без притчи не им говореше, а на учениците си разясняваше насаме всичко. 35. Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна. 36. И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както Беше в кораба; имаше и други ладии с Него. 37. И повдигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода. 38. А Исус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го И му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? 39. И като се събуди, забрани на вятъра и каза на морето: млъкни, Престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина. 40. И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра! 41. И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?

Глава 5

И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска. 2. И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; 3. той имаше жилище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; 4. защото, много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; 5. и всякога, нощем и денем, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни;

6. и като видя Исуса отдалече, затече се и Му се поклони; 7. и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Исусе, Cин на Бога Всевишни? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! 8. Защото Исус бе му казал: излез ти, дух нечести, от човека. 9. И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много. 10. И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна. 11. А там, край планината, пасеше голямо стадо свине.

12. И ВСИЧКИ демони Го молеха и казваха: прати ни в свинете, за да влезем в ТЯХ. 13. Исус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свинете; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето. 14. А онези, които пасяха свинете, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило. 15. Дохождат при Исуса и виждат, че онзи, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 16. Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свинете 17. И започнаха да Го молят да си отиде от пределите им. 18. И когато Той влезе в кораба, онзи, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с него.

19. Но Исус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува. 20. И отиде, и започна да разправя по Десетоградие, какво му стори Исус. И всички се чудеха. 21. Когато Исус премина пак с кораб на отсамния бряг, при него се събра много народ. И Той беше край морето. 22. И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като го вижда, пада пред нозете Му; 23. и Го моли много,  думайки: щерка ми е на умиране; ела и възложи върху и ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива. 24. Исус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха. 25. Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, то 26. и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква полза, а беше и станало още по-зле,

27. като чу за Исуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му; 28. защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея. 29. И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта. 30. А в това време Исус, като усети в себе си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите ми? 31. Учениците му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: кой се допря до Мене? 32. Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това 33. Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея. приближи се, падна пред него и му каза цялата истина.

34. А Той и рече: дъще, твоята вяра те спаси; иди си с миром, и бъди здрава от болестта си. 35. Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя? 36. Но Исус, щом чу тия думи, казва на началника на синагогата: не бой се, само вярвай. 37. И на никой не позволи да върви след него, освен на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов. 38. Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно 39. И като влезе, казва им: що сте  е развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи, 40. А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и онези, които бяха с него, и влиза там, дето лежеше детето.

41. И като хвана детето за ръка, казва му: талита куми, което означава: момиче, тебе казвам, стани! 42. Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше на дванайсет години. И се смаяха твърде много. 43. И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да и дадат да яде.

Глава 6

Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха 2. Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у него това? Каква е тая мъдрост, която му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете 3. Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него. 4. А Исус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си. 5. И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им.

6. И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше. 7. Като повика дванайсетте, започна да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове. 8. И им заповяда, нищо да не взимат за път, освен една тояга; ни-торба, ни хляб, ни пари в пояса, 9. но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи. 10. И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам. 11. И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град. 12. Те тръгнаха и проповядваха покаяние; 13. изгонваха много демони, и мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.

14. Цар Ирод чу за Исуса (понеже името Му стана известно) и казваше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите, та затова стават чудеса чрез него. 15. Други казваха: това е Илия; а други: пророк е, или като един от пророците. 16. А Ирод, като чу, каза: това е Иоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал от мъртвите. 17. Защото сам Ирод бе проводил да хванат Иоана и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада, жена на брата му Филипа, понеже се бе оженил за нея. 18. Защото Иоан говореше на Ирода: не ти е позволено да водиш братовата си жена. 19. А Иродиада го мразеше и искаше да го убие; ала не можеше. 20. Защото Ирод се страхуваше от Иоана, като знаеше, че той е мъж праведен и свет, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него, и с приятност го слушаше 21. И като дойде сгоден ден, когато Ирод, по случай рождения си ден, даваше гощавка на своитед велможи, воеводи и на стареити галилейски, 22. дъщерята Иродиадина влезе, игра и угоди на Ирода и на сътрапезниците му. Царят каза на девойката: искай от мене, каквото щеш и ще ти дам. 23. И закле и се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината си царство.

24. А тя излезе и попита майка си: какво да искам? Тя отговори: Главата на Иоана кръстителя. 25. И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 26. Царят се натъжи, но заради клетвата и сътрапезниците си не иска да и откаже. 27. И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му. 28. А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си. 29. Учениците му, като чуха, дойдоха и вдигнаха тялото му, та го погребаха. 30. И събраха се апостолите при Исуса, та му разказаха всичко, и Какво са извършили, и на що са поучавали. 31. Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога. 32. И отидоха с кораб в уединено място насаме. 33. Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него 34. Исус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овце, които нямат пастир; и захвана да ги поучава От

35. И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно; 36. разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат. 37. Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те му казват: Нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат? 38. А Той ги попита: колко хляба имате? Идете и вижте. Като узнаха, Казаха: пет хляба И две риби. 39. Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40. И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет. 41. Той взе петте хляба и двете риби, и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички. 42. И ядоха всички, и се наситиха. 43. И вдигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша.

44. А онези, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже. 45. И веднага накара учениците си да влязат в кораба и да минат пред него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. 46. И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. 47. Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. 48. И като ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине. 49. Като го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; 50. защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51. И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. и те извънредно се слисаха и чудеха в себе си. 52. Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило, 53. И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.  54. Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха,

55. бързо обиколиха цялата тази околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той, 56. И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до него, изцеряваха се.