Глава 13

А като излезе онзи ден от къщата, Исус седна край морето.2. Събра се около Него много народ, така че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.

3. И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сee; 4. и когато сееше, едри зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. 5. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6. А когато изгря слънце, бяха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. 8. Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. 9. Който има уши да слуша, нека слуша! 10. И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш? 11. А Той им отговори и рече: защото на вас е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а на тях не е дадено; 12. защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи, а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; 13. затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират, 14. и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: С уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; 15. защото сърцето на тези човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря. 16.Вашите пък очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват; 17. защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха. 18. Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча: 19. при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, идва лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя. 20. А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, 21. ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз-час се съблазнява. 22. А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на този век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно. 23. Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, и друг трийсет.

24. Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; 25. и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде; 26. а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. 27. И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тези плевели? 28. А ТОЙ им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим? 29. Но той рече; не, за да не би, като скубете плевелите, да изсгубите заедно с тях и житото; 30. оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми. 31. Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, 32. което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по- голямо от всички злакове и става дърво, така че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му. 33. Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докато възкисна всичкото.

34. Всичко това Исус говори на народа с притчи, и без притчи не им говореше, 35. за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира. 36. Тогава Исус остави народа и влезе в къщи. А учениците Му се приближиха до него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата 37. A Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човечески; 38. нивата е този свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите – синовете на лукавия 39. врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите. 40. И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на този век; 41. ще изпрати Син Човечески Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие, 42. И ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби; 43. Тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца Си. Който има уши да слуша, нека слуша!

44. Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива. 45. Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери, 46. и като намери един скъпоценен бисер, отива да продаде всичко, що имаше, и го купи. 47. Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби, 48. която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън. 49. Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните, 50. и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.  51. И попита ги Исус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да, Господи! 52. А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо. 53. И когато свърши Исус тези притчи, замина си оттам. 54. А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, така че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тези сили? 55. Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята му, Иаков и Иосия, Симон и Иуда?56. И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това? 57. И падаха в съблазън поради Него. А Исус им рече: пророк не е без почит, освен в отечеството си и у дома си. 58. И не извърши там много чудеса поради неверието им.

Глава 14

В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Исуса 2. и рече на своите служещи: това е Иоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса. 3. Защото Ирод, като хвана Иоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа 4. понеже Иоан му казваше: не бива да я имаш 5. И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк. 6. А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода; 7. затова той с клетва и обеща да даде, каквото и да поиска.

8. А тя, получена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя. 9. И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да и я дадат. 10. И проводи, та отсякоха главата на Иоана в тъмницата. 11. И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си. 12. А учениците му, като дойдоха, вдигнаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Исуса. 13. Като чу Исус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете. 14. И като излезе Исус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им. 15. А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.

16. Но Исус им рече: няма нужда да отиват, дайте им вие да ядат. 17. А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. 18. Той рече: Донесете Ми ги тука. 19. И, след като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа. 20. И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; 21. а онези, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца. 22. и веднага Исус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докато Той разпусне народа.

23. И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък. 24. А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен. 25. И на четвърта стража през нощта отиде Исус при тях, като ходеше по морето. 26. А учениците, като го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. 27. Но Исус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 28. Петър отговори и Му рече: господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата. 29. А Той рече: ела. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Исуса; 30. но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме! 31. Исус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни? 32. И щом влязоха в кораба, вятъра утихнат. 33. А онези, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син! 34. И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска. 35. Жителите на онова място, като Го цялата оная околност, и донесоха при него всички болни. познаха, разпратиха по 36. И го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.

Глава 15

Tогава дохождат при Исуса ерусалимската книжници и фарисеи и казват: 2. Защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб.3. А. Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание? 4. Защото Бог е заповядал и казал: почитай баща си и майка си, и който злослови баща или майка, със смърт да се накаже. 5. А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Божи дар, 6. той Може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание. 7. Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки: 8. тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от мене; 9. ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, – заповеди човешки.

10. И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: излиза из устата, то осквернява човека. 11. не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що Излиза из устата, то осквернява човека. 12. Тогава учениците Му се приближиха и му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха? 13. А Той отговори и рече: всяко садиво, което Моят Отец Небесен не е насадил, ще се изкорени; 14. оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.

15. А Петър отговори и Му рече: разясни ни тая притча. 16. Исус им рече: и вие ли още не разбирате? 17. Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? 18. А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; 19. защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: 20. това осквернява човека. А яденето с неумити ръце не осквернява човека. 21. И като излезе оттам, Исус замина за страните Тирска и Сидонска. 22. И ето, една жена хананейка, като излезе от онези предели, викаше към Него и казваше: помилвай ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. 23. Но Той не и отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни. 24. А Той отговори и рече: аз съм пратен само при загубените овце от дома Израилев. 25. Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: господи, помогни ми! 26. А Той отговори и рече: не е добре да се взема хлябът от чедата и да се хвърли на псетата 27. Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им. 28. Тогава Исус и отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра нека ти бъде по желанието ти! И в този час дъщеря и оздравя

29. Като замина оттам, Исус дойде прие Галрилейско море, възлезе на планината и седна там. 30. И дойде при Него много народ, който имаше със себе си хроми, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете на Исуса, и Той ги изцери, 31. така че народът се почуди, като гледаше неми да говорят, недъгави да оздравяват, хроми да ходят и слепи да гледат, и прослави Бога Израилев. 32. А Исус, като повика учениците си, рече: жалко Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене и нямат какво да ядат, пък да ги разпусна гладни, не искам, да не би да им премалее по пътя. 33. И учениците Му казват: отде да вземем в пустинята толкова хляб, за да нахраним толкова народ? 34. Исус ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем и няколко рибки. 35. Тогава заповяда на народа да насяда на земята. 36. И като взе седемте хляба и рибите, възблагодари, разчупи и даде. на учениците Си, а учениците – на народ.

37. И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останали къшеи седем пълни кошници. 38. А онези, които ядоха, бяха четири хиляди души, освен жени и деца 39. И като разпусна народа, влезе в кораба и пристигна в пределите Магдалински.