В град Асизи имало един човек на име Франциск, чиято памет е благословена, защото Бог, по Своята благост, го срещнал с изключителни благословии и по Своята милост го измъкнал от опасностите на настоящия живот, и по Своята щедрост го изпълнил с даровете на небесната благодат.

Между септември 1181 г. и началото на 1182 г. в слънчева Умбрия се ражда това дете. След първото черкуване на майката бебето е отнесено в катедралата „Сан Руфино“. Така, едва прекрачило неговия праг, то влиза в царството на легендите, откъдето никога повече няма да излезе. То е обречено на Бога. И неслучайно майка му избира името на детето си – име, което кръщението прави неизличимо, доколкото оказва влияние върху целия му живот. Водата се стича по челото му и детето е наречено Джовани (Йоан) – не евангелистът, а този, който кръщава Исус във водите на Йордан. Минава време и бащата се завръща. Хрумва му идеята да нарече сина си Франциск, сиреч Французина, така че новороденото получава това име, въпреки че светото кръщение не може да се повтори.

🔍 Уголеми фреската

В младостта си той израснал сред суетите на суетните синове човешки. Подпомаган и закрилян свише, макар да живеел сред похотливи младежи и да бил склонен към удоволствия, той не следвал необузданите инстинкти на сетивата. Всъщност Бог влял в душата на младия Франциск чувството на великодушно състрадание, което расло с него от детинство.

🔍 Уголеми фреската

Веднъж срещнал един рицар, благороден, но беден и зле облечен, и като съжалил с обич нищетата му, веднага се съблякъл и накарал другия да облече неговите дрехи. Младият Франциск мечтаел за рицарска слава. Когато баща му усетил полъх на промяната у него, незабавно се втурнал, но не за да избави сина си, а за да го погуби: загърбвайки всяко чувство на съжаление, той го завлякъл вкъщи и го преследвал първо с думи и побои, а след това го оковал във вериги.

През 1200 г. избухва войната с Перуджа. Градските камбани в Асизи бият тревожно, армията се събира пред катедралата. Сред конниците е и нашият герой, великолепно снаряжен от своя баща, който държи да го вижда при сеньорите. По ирония на съдбата, битката се случва върху един от терените, собственост на бащата на Франциск. Армията на Асизи е обърната в бягство, а аристократите са оковани в железа. Затворили Франциск в подземията на една от кулите.

Дни и нощи минават в отчаяние, но поведението на Франциск остава смайващо. Когато го питат как успява да се радва с окови на глезените, той отговаря: „Радвам се, защото един ден ще бъда почитан като светец в целия свят“. В крайна сметка баща му плаща откуп и той се завръща у дома.

🔍 Уголеми фреската

След известно време Франциск отново тръгва на път; но щом пристига в близкия град Сполето, чува през нощта Господ да му говори приятелски: „Франциск, кой ти е по-полезен: господарят или слугата, богаташът или беднякът?“. „Господарят и богаташът“ – отговорил Франциск. И веднага гласът настоял: „Тогава защо оставяш Господа заради слугата; Бог, толкова богат, заради човека, толкова беден?“. Франциск казал: „Господи, какво искаш да направя?“. „Върни се в земята си“ – отговорил Господ, – „защото видението, което получи, представлява духовна мисия, която трябва да се изпълни в теб не по човешка, а по Божия разпоредба“. Когато се разсъмнало, той побързал да се върне в Асизи, радостен и уврен.

В своето ново преживяване рабът на Всевишния нямал друг водач, освен Христос. Един ден той излязъл в полето и се оказал близо до старата, застрашена от разруха църква „Сан Дамиано“. Воден от подтика на Светия Дух, той влязъл да се помоли. Докато коленичил пред образа на Разпятието, завладян от голяма духовна утеха, чул с телесните си уши глас, който се спуснал от кръста и му казал три пъти: „Франциск, иди и поправи църквата ми, която, както виждаш, е цялата в развалини!“.

🔍 Уголеми фреската

Бащата на плътта се опитал да накара сина на благодатта, отърсил се вече от парите, да се яви пред епископа на града, за да се откаже от бащиното си наследство. Когато пристигнал при епископа, Франциск не се забавил: веднага свалил дрехите си и ги върнал на баща си. Опиянен от пламенност на духа, той се разголил напълно пред всички, казвайки: „Досега наричах теб мой баща на земята; отсега нататък мога да казвам съвсем уверено: Отче наш, Който си на небесата, защото в Него положих цялото си съкровище и надежда“.

🔍 Уголеми фреската

Заедно с първите си сподвижници Франциск намерил една изоставена колиба край коритото на пресъхналия поток Риво Торто. Това бил по-скоро подслон срещу дъжда, отколкото жилище, но той заявявал, че тя ще им служи по-добре от всеки палат като отправна точка към рая. Трябвало да се притискат плътно един до друг, за да влязат всички, а името на всеки брат било изписано върху някоя греда. Там те се упражнявали в молитва, прелиствайки непрестанно „книгата за Христовия кръст“.

Този нов орден приемал всички. Сред тях била и Клара – възлюбена от Бога девица, която била първото растение, разпръснало уханието си като снежнобяло пролетно цвете и заблестяло как най-ярка звезда.

Когато търсел пълно уединение, Франциск напускал града и се отправял към планината Субасио – в Eremo delle Carceri, до една пещера в подножието на черните борове. Легло за изнуреното му тяло била голата земя, часто спял седнал с камък под главата. В бдение и строга дисциплина той пазел чистотата на духа си.

Накрая той обикнал най-много от всичко Порциункула („Дева Мария на Ангелите“) – изоставена църквица, която сам поправил. А три години преди смъртта си, край село Гречо, той подготвил обор със сено, вол и магаре, за да отбележи Рождество Христово. Гората се изпълнила с хваления, а очевидци разказват, че го видели да прегръща Младенеца в яслата, събуждайки вярата в задрямалите сърца.

🔍 Уголеми фреската

В Губио пък се появил свиреп вълк. Воден от небесна сила и въоръжен със знака на Кръста, Франциск призовал звяра: „Ела тук, брате вълк! Заповядвам ти в името на Христа да не правиш зло нито на мен, нито на най-малкия сред хората“. Вълкът кротко склонил глава, а светецът сключил мирен завет между него и гражданите.

Две години преди смъртта си Франциск се оттегля на планината Ла Верна за четиридесетдневен пост в пълно уединение. Там той осъзнава призванието си – да се уподоби на Христос не само в делата си, но и в Неговите страдания.

Една сутрин, докато се моли на склона, от небесата се спуска могъщ серафим с шест огнени крила, носещ между тях образа на разпнат човек. Душата на Франциск е пронизана едновременно от неописуема радост и от болезнения меч на състраданието.

🔍 Уголеми фреската

Когато видението изчезва, то оставя след себе си видими знаци: по ръцете и стъпалата му се отпечатват следи от гвоздеи, а от прободената му страна започва да блика кръв. Слизайки от планината, Франциск вече носи образа на Разпнатия – изписан не от човешка ръка, а в самата му плът от Божия пръст.

Колкото и мъчителни да били болките от болестите му, тези свои терзания той наричал не страдания, а „сестри“. В двадесетата година от своето обръщане Франциск поискал да бъде отведен в Порциункула. Там той се прострял в пламенност на духа съвсем гол върху голата земя, за да може в последния час да се бори свободен. Издигайки ръце към небето, величаел своя Христос и като благословил братята си, тази пресвята душа се потопила в бездната на божествената светлина.

🔍 Уголеми фреската

Блаженият човек напуснал този свят, но неговата свята душа оставила ясни следи от онази слава, която ще се яви в нас. Свети Франциск живее и днес, призовавайки ни да пеем заедно с него вечния химн на сътворението.