Благодарим на нашия любящ Бог – Отец, Син и Свети Дух, Който ни събра като едно семейство във вярата на тази тържествена литургия по случай беатификацията на архиепископ Фултън Шийн: син на Илинойс, син на Съединените американски щати и наистина син на целия свят.
Предавам ви бащинските поздрави на Негово Светейшество папа Лъв XIV, който се радва на беатификацията на своя сънародник, съгражданин от Илинойс и брат в епископата. Нека се помолим за предстоящото му пастирско посещение във Франция.
Апостолическото писмо на папа Лъв, с което архиепископ Фултън Шийн се провъзгласява за блажен, го описва като „неуморим проповедник на Евангелието чрез съвременните средства за комуникация и грижовен пастир, воден от мисионерски плам“. Разкошно описание!
Сред многото му добродетели и служения изпъкват две основни: той бе благовестител (проповедник на Евангелието) и мисионерски пастир. Не е изненада, че и трите литургични четива от днешната литургия поставят акцент върху мисията за евангелизация. Именно поради своя пламенен и креативен дух като проповедник Фултън Шийн е наречен блажен – тоест благословен, щастлив.
Моля ви, бъдете щастливи! Намираме се на беатификация. Beato, beata – блажен, благословен, щастлив.
Но някои от нас може да се запитат: какво му е „щастливото“ или „блаженото“ на това да проповядваш Евангелието и да отиваш на мисия? Всички знаем, че много от благовестителите и мисионерите от зората на Църквата до наши дни са понасяли отхвърляне и дори преследване. Защо тогава обявяваме Фултън Шийн за блажен?
Нима е блажен, защото бе медийна звезда в радиото и телевизията? Или защото бе прочут писател, следван от милиони почитатели, и пътуваше из света в качеството си на национален директор на Обществото за разпространение на вярата? Нима е блажен, защото бе известен?
Какво всъщност означава блаженството, което мисионерът и евангелизатор архиепископ Фултън Шийн споделя с нас? Сред многото му аспекти бих искал да се спра на два основни, посочени в днешните четива и потвърдени от живота и мисията на блажения Фултън Шийн:
I. Блаженството на единението с Исус
Първо, мисионерът-евангелизатор е наистина блажен, благословен и щастлив поради дара на единението с Исус Христос. Това е самият корен на блаженството.
Както ясно се казва в Евангелието, Възкръсналият Господ избира и изпраща своите приятели да проповядват Евангелието на всяка твар. Блажени сте, когато сте видени, избрани и изпратени от самия Господ. Да избереш сам себе си и да отидеш там, където на теб ти харесва, не е мисия. То не носи блаженство.
- Скъпи свещеници, блажени сте, когато проповядвате благата вест за Исус на всички хора.
- Свети Павел във второто четиво е блажен, защото не проповядва себе си, а Исус Христос като Господ. Да проповядваш собствената си мъдрост вместо тази на Исус е изопачаване на Божието Слово и няма нищо общо с мисията или блаженството.
- Колко прекрасни са нозете ви, когато възвестявате Божието спасение и мир, както казва пророк Исая в първото четиво. Да пътуваш по земя, вода и въздух, докато изричаш разрушителни думи и вършиш насилие, не е мисия. То не е блаженство.
- Блажени сте, когато Възкръсналият Господ работи заедно с вас и потвърждава Евангелието, което проповядвате, чрез Своите чудни знаци. Да бъдеш самодостатъчен и да се хвалиш е лош знак – това не е чудотворен знак, не е мисия и не е блаженство.
Следователно, мисионерът-евангелизатор е познат от Исус и е призван да познава Исус и Неговото Евангелие; призван е смирено да се труди заедно с Него. В този процес той опознава и самия себе си в Исус.
Блажени сте, когато Исус ви вижда, познава, призовава, изпраща и работи заедно с вас. Блажени сте, когато откриете истинската си същност и мисия, защото Исус ви познава и вие познавате Исус. Блажени са автентичните мисионери!
По време на една аудиенция папа Пий XII попитал тогавашния епископ Шийн колко обръщания към вярата може да запише на своя сметка – с други думи, колко са неговите „успешни истории“. Той отговорил на папата:
„В действителност никога не съм ги броил, за да не се изкуша да повярвам, че са мои.“
След което добавил, че вижда себе си просто като:
„…портиер, който понякога успява да заведе хората до отворената врата на Божия дом. Имах известен успех като портиер.“
Блажен си ти, портиерю на Божия дом!
Когато един приятел го попитал защо е станал свещеник, той отговорил:
„Бях призван да разкажа тази история – Евангелието, историята на Исус. Никога не се уморявам да я разказвам. Никога не се уморявам да подобрявам начина, по който я разказвам. Обичам своето призваниe.“
О, блажен си ти, разказвачо на историята на Исус, Когото срещаше в Неговото Слово, в Евхаристията, в Светото Обожаване и в Неговото тяло – Църквата! Блажени Фултън Шийн!
II. Блаженството на общуването с хората и подкрепата за бедните
Втората и последна точка: мисионерът-евангелизатор е блажен чрез общуването си с хората, и най-вече с бедните и уязвимите – общуване в името на Исус Христос.
В Евангелието Възкръсналият Господ изпраща учениците си да проповядват на всяка твар, а не на някакъв абстрактен свят или общество. У онези, които вярват и се кръщават, чудесните знаци на Божието царство се проявяват дори за самия евангелизатор. Да използваш проповядването като извинение да избягваш конкретните хора и да останеш сляп за Божието действие в тях, не е мисия. То не е блаженство.
- Блажени сте, когато по примера на св. Павел смятате себе си за слуги на хората заради Исус. Да господстваш над другите и да демонстрираш собствената си важност не е мисия и не е блаженство.
- Блажени сте, когато виждате себе си като „глинен съд“, така че силата да бъде от Бога, а не от вас самите (както казва св. Павел). Да проповядваш Евангелието от позицията на себеправедност, която ти пречи да съпреживееш съкрушеността на другите, не е мисия и не е блаженство.
Архиепископ Фултън Шийн веднъж споделил следното наблюдение с един приятел:
„Днес има свещеници, които се държат така, сякаш раздават тайнствата на анонимни групи от хора, без изобщо да се замислят за тяхната индивидуална идентичност.“
Той предпочиташе да познаваме всеки човек лично. А кои групи хора най-често остават анонимни, пренебрегвани и забравени? Бедните.
В речта си по време на третата сесия на Втория Ватикански събор (9 ноември 1964 г.) епископ Шийн заявява:
„Най-усърдно ви моля, почитаеми отци, концепцията за бедността да бъде силно утвърдена в този събор. Поставете пръста си върху 30-тия паралел. Прекарайте го по земното кълбо. Какво виждате? Практически цялото благоденствие е над 30-тия паралел. А по-голямата част от бедността в света е под него – в Африка, Азия и Латинска Америка. Повечето епископи на този събор живеят в лишения или са подложени на преследвания, а те идват от всички племена и народи. Както само един ранен Христос можа да обърне невярващия Тома, така и само една Църква, ранена от бедност, може да обърне един невярващ свят.“
Добрият епископ повтори и разшири тези идеи и в една телевизионна беседа през 1967 г., която звучеше като истински изпит на съвестта и начина на живот. Той сам прие това предизвикателство, като даряваше на бедните всички възнаграждения, които получаваше от своите ангажименти, и като подклаждаше мисионерската отдаденост на Църквата в САЩ към по-бедните църкви по света. За архиепископ Шийн грижата за бедните не беше идеологическа пропаганда, а ясен императив за следването на Христа, за живота на Църквата и за обръщането, вдъхновено от Светия Дух.
Историята от Уганда
Нека завърша с една история, разказана от самия архиепископ Шийн през 1967 г.
Той припомня посещението си в Булоба (Уганда) – място, където живеели 500 души, боледуващи от проказа. Той носел сребърни кръстчета като подарък за всеки от тях. Първият човек, който се приближил, вече бил изгубил ръката си до лакътя заради болестта, но на остатъка от ръката му висяла броеница. Човекът протегнал другата си ръка, за да получи кръста.
Когато епископ Шийн видял поразената плът на ръката му, изпитал вълна от страх и изпуснал кръста върху плътта на човека. В същия миг обаче осъзнал колко противоречащо на дара е било неговото действие. Кръстът говореше за Исус – Който стана уязвим, за да даде живот на грешниците, болните и мъртвите; Който Сам докосваше прокажените по време на Своето служение. Защо той, архиепископ Фултън Шийн, да не може да направи същото?
Приемайки уязвимостта на Исус, Фултън Шийн прегърнал и докоснал болката на тези хора, като приел себе си за „501-вия прокажен“ сред тях.
Блажен е глиненият съд, който черпи сила от Исус! Блажен е евангелизаторът, който се обръща към вярата, виждайки и докосвайки раните на Възкръсналия Христос в своите страдащи братя и сестри! Блажен е мисионерът, който се спуска дълбоко в сърцето на бедния, за да срещне Исус там!