Покланяме Ти се, Исусе Христе, и Те благославяме.
Защото чрез светия Си Кръст Си изкупил света.

Не всички са коравосърдечни и безмилостни. Благородни жени от народа оплакват и съжаляват Спасителя по време на мъчителния Му път към Голгота. А Той, потопен в морето на страданието и мъката, благосклонно се заема за тях: „Неплачете за Мене, а плачете за себе си и за потомството си”. Йерусалимските жени оплакваха с искрено сърце Исуса и му съчувстваха заради горчивата участ. Само че не разбираха причината за това страдание. Затова Исус ги съветва да се откажат от греха, единственото зло, заради което Небесният Отец не пощади даже и Единородния Си Син, натоварил се доброволно с греховете на човешкия род. Исусе мой, Ти имаш пълно основание и към мене да отправиш думи на упрек. Колко пъти нарушавах светите Ти заповеди и падах в нови прегрешения. Но сега е часът на милосърдието. Искам с готовност да оплача греховете си и да се разкая за тях.

Помилвай ни, Господи!
Господи, помилвай ни!

От твоята скръб голяма
искам, Майко, дял да взема,
с Теб до гроб да плача аз.

Света Майко, това стори,
щото раните Господни
да се запечатат в сърцето ми.