Посвещаването на Божията майка е дар за самите нас, за целия ни живот, както и за вечността; това е дар, който не е просто някаква формалност или сантименталност, а действителност, която включва в себе си цялата същност на християнския живот Марииния живот.

Папа Пий XII

Това посвещаване, пояснява папата, “се стреми към единение с Исус, под ръководството на Мария”. С нашето посвещаване ние обещаваме винаги да останем верни на Мария: да принасяме всичките си молитви и жертви на Бог чрез Мария и да търсим всеки Божи дар чрез Мария. Правим това с най-дълбоко доверие. Тъй като тя е наша майка, тя познава нуждите ни по-добре от нас самите; щом е Царица на Небесата, тя има пряк достъп до безкрайната съкровищница на благодатите в Царството на нейния Божествен Син.

Мария не е само майката на Исус, Синът на Предвечния Отец; тя също така е майка на всички Божии деца. Като тяхна майка, тя има ролята да ги превърне в подобие на Исус.

Всеки подвиг на благодатта, всяка проява на милосърдие, това са дела на Светия Дух; но подобно на Въплъщението на Божието Слово, при което Бог използва човек като инструмент, по същия начин Той прави и освещаването на отделните души. Както Той избра Мария като средство, чрез което да дойде при нас, така Той избра Мария като средство, чрез което можем да отидем при Него. Тайната на това как Бог слиза при нас чрез Мария и как ние сме отведени при Него чрез Мария, е дело на Светия Дух. Що се отнася до уникалната роля на Мария в нашето освещаване, тя е само средство, което Светият Дух използва, за да сподели с нас благодатта си. Именно по този начин Мария ни прави подобни на Христос.

За да бъде извършена тази трансформация ‒ чрез помощта на Мария ‒ трябва напълно да осъзнаем нейната роля в нашето освещаване, да бъдем уверени в нейната майчина загриженост и сила под ръководството на Бог, да предадем себе си в нейните ръце, ревностно, често и непоколебимо да просим помощта ѝ. Това обикновено се случва чрез някаква форма на посвещаване на Божията майка.

Във Фатима Дева Мария моли да се посветим на нейното Непорочно сърце ‒ посвещаване, което наред с други неща, призовава за набожност през първите пет съботи, включваща броеницата, наред с размишление и причастие – всичко това извършено в чест на нейното Непорочно сърце. Трябва да се стремим да изпълняваме нейните указания, правейки жертви и молейки се за обръщането на грешниците, за безразличието към Божественото Величие и постъпките срещу Него. Накратко, това включва стремежът да бъде изпълнено всичко, което тя поиска във Фатима, както и да опитаме да бъдем пример пред другите, за да се вслушат в молбите ѝ.

Да се посветим на Дева Мария означава да се превърнем в нейни апостоли и да опитаме да последваме примера ѝ като вършим добри дела, поставяйки в нейните ръце цветя от малки жертвички за опрощението на греховете на душите, за да можем да укрепим ръката ѝ в борбата срещу злините на лукавия, така че по-скоро да дойде победният ден на нейното Непорочно сърце. За всеки, който реши да направи това посвещаване и искрено опита да го изживее, думите на Дева Мария към Луция във Фатима са затрогващи: “Никога няма да те напусна; моето Непорочно сърце ще ти бъде убежище и път, който ще те отведе към Бога.”

Ако посвещаването на  Непорочното сърце “се стреми към единение с Исус, под ръководството на Мария”, както Папа Пий XII подчертава, тогава трябва да помним, че всяка крачка към единението с Христос изисква да приемем част от тежестта на Неговия изкупителен кръст.

Когато се оставим Мария да ни напътства, да ни превърне в подобие на нейния Син, ние приемаме тя да ни ръководи по пътя на Кръста.

Най- важно за нашата Пресвета Майка е спасението на душите на нейните деца, много от които губят пътя. Тя търси щедри души сред чедата си, които са готови да ѝ позволят да ги заведе близо до своя Син и с твърда решителност да станат съпричастни в Неговата спасителна мисия. Стъпка по стъпка, Мария ги преобразява, така че да могат да виждат и копнеят като самия Христос. Бог желае да ни приближи до Себе Си, споделяйки повече от своя Божествен живот; от нас се изисква напълно да разбираме какво е необходимо за изпълнението на тези указания.

Размишлявайки върху славните тайни на Броеницата, ние съзерцаваме Мария в Небесата, ала тя е имала необикновена мисия тук, на земята, която наблюдаваме в скръбните тайни. Това е примерът, който се дава на всеки от нас и за който ни се напомня винаги, когато молим Броеницата.

Посвещаването на  Непорочното сърце на Дева Мария изисква детинска искреност и доверие, изисква да се оставим тя да ни води за ръка, с безрезервната надежда, че тя знае по-добре от нас какво допринася най-много за Божията прослава, за нашето освещение и за спасението на душите.