Новият ден, който живеем днес в България, където традицията е според Изтока, е също един хубав ден, който се присъединява и към Великдена, който преди една седмица нашите събратя от западния обряд празнуваха. Той си остава и е най-великият и найчистият ден в историята на човека. Ден, който носи радост за всички хора с чисти сърца, защото Христос възкръсна от мъртвите. Това е ден, който Бог превърна в ден на победата и тържество. Затова да забравим всяка житейска грижа и се присъединим към хора на ангелите, който пее: Възкресе Исус от гроба, както предрече, даде живот вечен и велика милост. Да забравим всяка житейска грижа.

Можем ли? Особено днес? Всички се молим за един по-добър свят, за един по-добър живот. А защо да не направим такъв нашият, чрез нашите взаимоотношения.

Можем. Защото сърцето на нашата вяра е Христос – възкръснал, а това означава надежда, извор на радост. Изпитанието се превръща в благодат, всяка мъка в радост, всяка смърт в предвестник на възкресение. Да бъдеш християнин означава да вярваш във възкресението на Исуса Христа. А той е казал още: „Който яде моята плът и пие моята кръв, има живот вечен и аз ще го възкреся в последния ден”.

Вярваме ли в това? Ако вярваме във възкресението на Исуса Христа, ще вярваме и в неговите думи и в нашето възкресение. Има ли по-голяма утеха от това, има ли по-голяма надежда, по-искрена радост? Струва си да вярваш, че Христос е възкръснал. На всички от сърце казвам още веднъж: Честито Възкресение Христово!

Христос Възкресе! Наистина Възкресе!