В началото на Великопостния период, онзи който желае да се доближи до Автора на живота, за да опознае и себе си и да отсече от себе си, с помощта на подвига, всичко гнило и токсично, разсъждава за свободата като най-върховен дар, който получаваме от Твореца в знак на нашето достойнство и неимоверно въоръжени с Вярата не можем да не осъзнаем, че свободата не е лишеност от условност, но осъзната условност, която обаче е душеспасителна. Ние знаем, че абсолютната свобода тоест тази, която е развързана от всяка условност е свойствена само на Бог, но ние, за да живеем имаме нужда и от някой ограничения, които изживяни във Вярата биха се превърнали в оазис на духовни плодове и автентична радост, а не във фрустрация.

От друга страна можем да размишляваме за ограничението като нужна граница, която ни помага да осъзнаем своята идентичност. Това са рамките на моята същност. И моето действие следва същността ми, следователно ако то не отговаря на тази рамка и граница, която с моите престъпки нарушавам… ето го благоприятното време, в което да се завърна в себе си чрез символиката и жестовете на Църквата, които ще изживеем литургически през този период започвайки от инертната пепел, с която поръсваме главите си в знак на покаяние на пепеляна Сряда, та чак до водата, с която Христос измива нозете на Апостолите на Велики Четвъртък. Пръст и вода, която оживотворява и измива. Жестове, които докосват целия човек от глава до пети и цялата му вътрешност. Смирение. Жестове и литургически практики, които ще ми помогнат чрез въздържанието, молитвата и добрите дела да се завърна в себе си и в ноевия ковчег – Църквата, защото навън е потоп, там е адат.

Това не, което Вярата ни казва да произнасяме, когато се подвизаваме, тези забрани, живеейки без благодатта на Бог, ние възприемаме като задушаваща ограда. Без да си даваме сметка, че именно от подобни ограничения в поста, получаваме свобода за духовно извисяване нагоре. „Както водата, като се „притисне”, става красив фонтан. Така и ако я пуснеш да се разлива настрани, се превръща във вонящо блато…“

Следователно има едно доброволно „притискане“, което не е нездравословно и неаргументирано отсичане на нещо съществено в нас и водещо до нашето осакатяване, но точно обратното: То е обуздаването на нашата разпиляност и хаос мотивирано чрез добродетелите на Вярата и осъзнаването на жертвената Божествена любов и усъвършенстването на личността, като образ Божии, упътила се към вечността и своя Създател като последна цел. 

О-град-а. Град. Защитено място. Жилищата и дворите Господни, които са символ на Църквата, като призовано семейство на Бог, се явяват за нас не задушаващ затвор, но като душеспасителна утроба, където Бог проявява своето Милосърдие към нас. Следователно Църквата е това ограничение, което ни защитава от набезите на врага или този защитен кораб, който ни носи над бурните води на противоречията греховни в света, които ни отклоняват от целта. Никой, следователно не може да претендира да има Бог за Отец, ако няма Църквата за майка (Св. Киприян) и този период на Велик пост е благоприятен да се доближим до нашата Майка Църква, за да бъдем истински синове на Бог Отец. 

Често нашата погрешно разбрана свобода ще ни подтиква да казваме и ние с останалите прегърнали слободията, а не автентичната свобода, да на Бог или Исус, но не на Църквата. Чуйте, отново тази мъдра мисъл: Църквата е като ноевия ковчег, понякога в нея бъркотията е голяма и дори смърди, но отвън е потопът.

Какво ще изберем: себелюбието и възгордяването като баща на всички беди и пороци или смирението да се оставим Бог да ни обгради със своята милост чрез грижите на майката Църква, която ни дава това благоприятно време на пробуждане и бдение, за да бъдем и ние на пост през постното време и като войници да отстояваме в настоящата борба като знаем, че с нас е Онзи, който победи злото, лукаваго, и който в деня на Възкресението ще извести живота на онези, които го очакват, и които вярват в Него? 

Горделивостта, тщеславието, алчността…
А, другите смъртни грехове? 

О, благоприятно време за покаяние. В действителност колкото повече „Ангелство“ т.е. възвишеност, духовност, изтънченост има в греховете, толкова по-големи и дяволски са те. Седемте порока обхващат целия човек. Започвайки от неговите по-долни пластове, та до най-възвишените. От сетивата, емоциите, чувствата, волята, разума. От сетивата до духовното. (Евагрии Понтийски) А, това последното измерение ни доближава да Ангелите, чисти духове. Колкото по-възвишен си и колкото повече се доближаваш до Съвършеният и Благият, толкова по страшни са злините ти, когато се обърнеш срещу Бога. 

Колко ни е нужно, тогава смирението и всички други добродетели, които върху тази основа се изграждат като констелации, за да ни извисят към Бога. О, благоприятно време да прегърнем добродетелите било човешките, както и свръхестествените. И така естеството ще бъде подпомогнато и облагородено от благодатта, а не унищожено и притопено от нея. 

Прегръщайки добродетелите и приемайки осветителната Божия благодат ще разберем и смисъла на подвига, на лишеността и ограничението и всичко това ще ни помогне да достигнем до покаянието като промяна на мисленето и чувствата, които ръководят и нашето действие. Сами ли сме в този път? Не. Майката Църква ни придружава с любов, но и рязко и праворежеща, късаща пъпната връв на нашите зависимости и обсебености. Поставяща граница, която не отнема свобода, но защитава от набези злокобни на врага лъстителя и нашата болна от греха природа. Знаем, че в нас са наплъстени различни пластове, които ни теглят, привличат. Често изоставили се на течението в нас, наблюдаваме хаос на емоции, чувства, щения, приспана воля и съвест. Разум, който волята не смее да следва заради привлекателните образи на сетивата, които през този период на подвиг и изпитание сме призовани, още по-силно, да се научим да отхвърляме като допуснем в себе си струящата Божия лъчезарна светлина и мила, която ни пре-образ-ява. В Христос човекът е себе си. Образ Божии. В хаоса – гротеска и карикатура. 

Тайнствата, чрез които получаваме вяра, надежда и любов оздравяват и лекуват природата. Ето благоприятно време за лечение и порядък. 
Съвет за постното време: Ordo amoris. Порядъкът на любовта. Йерархия на ценностите.
В нас е хаос. Нужно е да подредим. Любовта внедрява ред. Грехът е грешна йерархия, т.е. зло. 
Ние избираме съвестно Бог!