ПОСЛАНИЕ „URBI ET ORBI“
НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАПА ЛЪВ XIV
ВЕЛИКДЕН 2026
Неделя, 5 април 2026 г.
Братя и сестри,
Христос възкръсна!
Честит Великден!
Векове наред Църквата с радост възпява събитието, което е извор и основа на нейната вяра: „Възкръсна Христос – надежда моя, ще ви превари в Галилея. Знаем, че Христос възкръсна от мртвите наистина: помилвай ни, Царю победител“ (Великденска секвенция).
Великден е победата на живота над смъртта, на светлината над тъмнината, на любовта над омразата. Това е победа, постигната на много висока цена: Христос, Синът на живия Бог (срв. Мат. 16:16), трябваше да умре – и то на кръст – след като бе несправедливо осъден, подиграван и измъчван, и пролял цялата Си кръв. Като истински заклан Агнец Той пое върху Себе Си греха на света (срв. Йоан 1:29; 1 Петр. 1:18-19) и така освободи всички нас – и с нас цялото творение – от властта на злото.
Но как Исус успя да победи? Каква е силата, с която Той веднъж завинаги надви древния противник, княза на този свят (срв. Йоан 12:31)? Каква е мощта, с която възкръсна от мъртвите – не за да се върне към предишния живот, а за да влезе във вечния живот и така да отвори в собствената Си плът пътя от този свят към Отца?
Тази сила, тази мощ, е самия Бог, защото Той е Любов – Любов, която сътворява и дава живот, Любов, която остава вярна докрай, и Любов, която прощава и изкупва.
Христос, нашият „Цар победител“, води и спечели Своята битка чрез доверчиво предаване на волята на Отца, на Неговия изкупителен план (срв. Мат. 26:42). Така Той извървя пътя на диалога до самия край – не с думи, а с дела: за да намери нас, които бяхме изгубени, стана плът; за да освободи нас, които бяхме роби, стана раб; за да даде живот на нас, смъртните, позволи да бъде убит на кръста.
Силата, с която Христос възкръсна, е изцяло ненасилствена. Тя е като силата на житното зърно, което, изгнило в земята, пониква, пробива буците, израства и става житен клас. Още повече – тя е като силата на човешкото сърце, което, наранено от обида, отхвърля инстинкта за отмъщение и, изпълнено със състрадание, се моли за онзи, който е извършил обидата.
Братя и сестри, това е истинската сила, която носи мир на човечеството, защото изгражда отношения на уважение на всички нива: между личности, семейства, обществени групи и народи. Тя не търси лична изгода, а общото благо; не налага свой план, а помага той да бъде създаден и осъществен заедно с другите.
Да, възкресението на Христос е началото на ново човечество; то е влизане в истинската обетована земя, където царуват справедливост, свобода и мир, където всички се разпознават като братя и сестри, деца на един и същи Отец, Който е Любов, Живот и Светлина.
Братя и сестри, чрез Своето възкресение Господ ни изправя още по-силно пред драматичната реалност на нашата свобода. Пред празния гроб можем да бъдем изпълнени с надежда и удивление като учениците или със страх като стражите и фарисеите, принудени да прибягнат до лъжи и хитрости, вместо да признаят, че осъденият наистина е възкръснал (срв. Мат. 28:11–15)!
В светлината на Великден нека се оставим да бъдем удивени от Христос! Нека позволим сърцата ни да бъдат преобразени от Неговата безмерна любов към нас! Нека онези, които държат оръжие, го оставят! Нека онези, които имат власт да разпалват войни, изберат мира! Не мир, наложен със сила, а чрез диалог! Не с желание да владеят над другите, а да ги срещнат!
Свикваме с насилието, примиряваме се с него и ставаме безразлични. Безразлични към смъртта на хиляди хора. Безразлични към последствията от омразата и разделението, които конфликтите посяват. Безразлични към икономическите и социалните последици, които всички усещаме. Налице е все по-голяма „глобализация на безразличието“, по израз на папа Франциск, който преди една година от този балкон отправи последните си думи към света, напомняйки ни: „Колко голяма жажда за смърт, за убиване виждаме всеки ден в множеството конфликти, които бушуват в различни части на света!“ (Послание Urbi et Orbi, 20 април 2025 г.).
Кръстът Христов винаги ни напомня за страданието и болката, които съпътстват смъртта и нейната агония. Всички се страхуваме от смъртта и от страх се отвръщаме, предпочитайки да не гледаме. Не можем да продължаваме да бъдем безразлични! И не можем да се примирим със злото! Свети Августин учи: „Ако се страхуваш от смъртта, обикни възкресението.“ (Проповед 124, 4). Нека и ние обикнем възкресението, което ни напомня, че злото не е последната дума, защото е победено от Възкръсналия.
Той премина през смъртта, за да ни даде живот и мир: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Не както светът дава, Аз ви давам“ (Йоан 14:27). Мирът, който Исус ни дава, не е просто мълчание на оръжията, а мир, който докосва и преобразява сърцето на всеки от нас! Нека се оставим да бъдем преобразени от мира на Христос! Нека се чуе викът за мир, който извира от сърцата ни! Затова каня всички да се присъединят към мен на молитвено бдение за мир, което ще се състои тук, в базиликата „Свети Петър“, следващата събота, 11 април.
В този празничен ден нека оставим всяко желание за конфликт, господство и власт и да умолим Господа да дари Своя мир на свят, разкъсван от войни и белязан от омраза и безразличие, които ни карат да се чувстваме безсилни пред злото. На Господа поверяваме всички страдащи сърца, които очакват истинския мир, който само Той може да даде. Нека Му се доверим и да отворим сърцата си за Него! Той е Единственият, Който прави всичко ново (срв. Откр. 21:5).
Честито Възкресение Христово!