Първи ден (5 август)

Призивът на св. Максимилиян за святост

Кратко четиво
Раймунд Колбе е роден в семейство от работническата класа в Полша на 8 януари 1894 г. Раймунд обиква Пресветата Дева още в ранните си години. Тази набожност не му пречи да се забърква в неприятности. Бурният му характер изпитвал търпението на майка му. Веднъж тя с раздразнение казала: „Раймунд, какво ще стане от теб?“. След тази случка в поведението му настъпила забележима промяна. Майка му започнала да се тревожи. След като го разпитала, установила, че Раймунд отначало не желае да ѝ разкрие „тайната си“. Накрая той ѝ разказал колко много го е притеснил упрекът ѝ. Той се е молил на Мария и ѝ е задавал един и същ въпрос: „Богородице, какво ще стане от мен?“. Тя се смилила над окаяното момче и му се явила, държейки в ръцете си две корони – едната бяла, другата червена. Тя попитала Раймунд коя ще избере; бялата означавала чистота, а червената – мъченичество. „Избирам и двете“, отговорил той.

Размишление
Всяко истинско обръщане, независимо дали е на палаво дете или на коравосърдечен възрастен, включва смиреното признание на собствените слабости и греховност. Нека смирението на св. Максимилиян да бъде и наше в стремежа ни към християнска святост чрез непрекъснато обръщане.

Втори ден (6 август)

Св. Максимилиян разпознава Божията воля

Кратко четиво
Когато Раймунд Колбе бил семинарист в Лвов, Полша, един ден по време на литургия той склонил лице към земята и обещал на Пресвета Богородица, че ще се бори за нея. Това било изненадващо нещо, особено след като вече бил решил да стане францискански свещеник. Без да знае как ще изпълни обещанието си, той започнал да си представя борбата с материални оръжия. Колкото повече мислел за това, толкова повече се чувствал привлечен от военната кариера, борейки се за свободата на родината си под знамето на Дева Мария от Ченстохова. Накрая решил, че е направил грешка: щял да се откаже от идеята да учи за свещеник. Тъкмо тръгвал да съобщи решението си на провинциалът, когато го извикали в салона. Майка му току-що била пристигнала на гости. Какво е казала Марианна Колбе на сина си, не знаем, но скоро след това Раймунд е облякъл францисканското расо и е приел името Максимилиян Мария.
На 5 септември 1911 г. той дава първите си обети. През следващата година възниква нова криза и съдбата на Максимилиян Колбе отново виси на косъм. Настоятелите му решават да го изпратят в Рим за да следва философия и богословие, но брат Максимилиян иска името му да бъде зачеркнато от списъка. Същата нощ той преосмислил решението си. Дали не е поставил собствената си воля на пътя на Божията воля, изразена от настоятелите му? Не било ли по-добре да се подчини? На следващата сутрин той съобщил на своя провинциал, че е готов да замине за Рим.

Размишление
Разпознаването на посоката, в която Бог иска да се развива животът ни, изисква абсолютна искреност към себе си и към Бога. Нека вътрешната откровеност на св. Максимилиян да бъде и наша, докато се стремим непрестанно да изпълняваме Божията воля.

Трети ден (7 август)

Посвещаването на св. Максимилиян на Непорочната

Кратко четиво
В Рим брат Максимилиян научил истинското значение на призванието си да се бори за Мария. Изложен на жестоките антихристиянски движения, които се разраствали в Европа, той видял необходимостта от нова ера на евангелизация, която да върне всички народи към Бога. Внезапно по време на молитва една сутрин брат Максимилиян бил просветлен, за да разбере клчовото значение на ролята, която Бог е дал на Мария в това дело. Размишлявайки върху историята за обръщането на Алфонс Ратисбон, млад еврейски агностик от XIX в., брат Максимилиян бил озарен да разбере ролята на Мария като незаменима съдружница и инструмент на Светия Дух в евангелизаторското дело на обръщането и израстването в святост. Той видял, че това дело е духовна война със Сатана и че Мария се нуждае от посветени души, които да ѝ служат като рицари в тази битка. Максимилиян не губи много време, за да приложи това вдъхновение в действие.
На 16 октомври 1917 г. той и шестима негови събратя францисканци основават движението „Милиция на Непорочната“ (MI). Неговата цел е толкова проста и мащабна, колкото и мисията на Църквата: обръщането на всички души към Христос чрез Непорочната Дева. За да постигне тази цел, брат Максимилиян предложил практическа духовност на „Пълното посвещаване на Мария“. Той и всички от „Милицията“ свободно и напълно решили да принесат себе си на Дева Мария, за да могат да станат инструменти в нейното дело за Христа.

Размишление
Истинското посвещаване на Мария е начин на живот – живот в тясно единение с Христос чрез Светия Дух. Нека в духовността на посвещаването на Непорчната да открием мощно средство за живот в Евангелието и за разпространението му сред другите.

Четвърти ден (8 август)

Вярата на св. Максимилиян

Кратко четиво
След ръкоположението си отец Максимилиян се завръща в Полша през юли 1919 г., повален от туберкулоза. Въпреки лошото си здраве той е изпратен във францискански манастир в Краков, където климатът може да бъде фатален за туберкулозата, и е назначен за преподавател в университета. Не само тялото му е изтощено, но понякога душата му е измъчвана от подигравките на някои от францисканските му събратя. Надява се, че след завръщането си ще успее да привлече към делото си всички братя в Краков. На призива му се отзовават доста свещеници, братя и студенти, но други свиват рамене. Те го изслушали, а после се смеели помежду си, наричайки го досадник и мечтател. 
Максимилиян понасял тези подигравки с търпение и кротост. Единствено вярата му позволявала да намери в Бога и Непорочната опората и подкрепата, които някои от събратята му първоначално му отказвали.

Размишление
Когато всичко изглежда изгубено и човек е лишен от всичко, остава един жизненоважен източник на духовна сила: вярата. Нека вярата на Максимилиян да бъде и наша, особено когато несгодите ни лишават от опората и подкрепата, които търсим.

Пети ден (9 август)

Надеждата на св. Максимилиян

Кратко четиво
Благодарение на усилията на отец Максимилиян влиянието на движението „Милиция на Непорочната“ започва да се разпространява в Полша през 20-те години на ХХ век. Тъй като разстоянията стават твърде големи, за да достигне неговият единствен човешки глас, Максимилиян осъзнава, че само печатното слово ще бъде достатъчно. С пълна липса на капитал, но с упование в провидението, той започва да издава „Рицаря на Непорочната“ (Rycerz Niepokalanej) – списание от шестнадесет страници. Веднъж, когато фалитът изглеждал неизбежен, той се хвърлил в нозете на Непорочната и помолил за помощ. Когато се канел да напусне църквата, намерил на олтара плик със следните думи: „За теб, о, Непорочна Майко“. Вътре имало точната сума за погасяване на дълга.
През 1927 г., когато помещенията за печатницата му станали твърде малки, той започнал преговори за закупуване на голям парцел земя за цял „Град на Непорочната“ (Niepokalanow), където той и братята да разширят апостолската си дейност. Отново обаче му липсва капитал. Той обяснил на собственика на земята, княз Друцки-Лубецки, че не може да си позволи цената. Внезапно князът решава да я подари безвъзмездно на Максимилиян и братята. До 1939 г. Непокаланов се превръща в най-големия францискански манастир в света с над 700 монаси и послушници. Тиражът на списанието им надхвърля 750 000 екземпляра месечно.

Размишление
Когато обичайните човешки решения на сложните проблеми, които сполетяват живота ни, се окажат неефективни, ние се оказваме в ситуация на пълна зависимост от Бога. Нека неугасващата надежда и пълното доверие на Максимилиян в Божия промисъл да бъдат наши през целия ни живот

Шести ден (10 август)

Освещаването на труда на св. Максимилиян

Кратко четиво
Ревността на отец Максимилиян за вътрешно обръщане и освещаване на всички хора не се ограничавала от рамките на държавата. Със съответното църковно разрешение той и още четирима братя отпътували за Ориента през 1930 г. Установили се в Япония, където се надявали да издадат Рицаря на Непорочната на японски език. Като условие за издаването на списанието отец Максимилиян е бил задължен да преподава философия в епархийската семинария. В замяна на това епископът щял да позволи на епархийските свещеници да помагат в превода на статиите на японски език. Забележително е, че отец Максимилиян успява да публикува първия брой на японското списание в рамките на един месец след пристигането си. Скоро отец Максимилиян основал втори град на Непорочната – в Япония. По време на апостолската си дейност там отец Максимилиян постоянно страдал от висока температура, силно главоболие и абсцеси, дължащи се на преумора и неподходяща диета. Той обаче прикривал тези проблеми толкова добре, че за известно време само най-близките му спътници знаели за сериозността на състоянието му .

Размишление
Работата може да служи за повдигане на нашето достойнство като Божии хора, когато работим усърдно, за да изхранваме семействата си и да изграждаме Божието царство. Нека ревностното усърдие на св. Максимилиян към всяка поставена задача да насърчи собствената ни религиозна ревност към ежедневните задачи, които Бог ни е поверил.

Седми ден (11 август)

Послушанието на св. Максимилиян

Кратко четиво 
Едва два месеца след пристигането си в Япония и първото публикуване на японската версия на „Рицарят на Непорочната“, отец Максимилиян е призован от началниците си да защити това начинание на провинциалния капитул в Лвов, Полша. Послушен както винаги, той заминава от Япония за тази среща, но сърцето му е обременено, защото няма кой да поддържа гигантското дело в негово отсъствие. Отец Максимилиян не се съмнявал, че само чрез пълно послушание собствените му трудове за делото на Непорочната ще бъдат плодотворни. По време на капитула, самото бъдеще на японския Непокалонов било поставено под въпрос. Разходите били големи и монасите от капитула обсъждали благоразумието да се предприеме такова глупаво начинание. Отец Максимилиян следвал обичайната си тактика. След като обяснил всичките си аргументи и говорил от цялото си сърце, той мълчал, чакал, затварял очи, с ръце под расото държал броеницата си и много бавно, докато началниците му обсъждали делото, се молел с молитвата Радвай се, благодатна Мария. Спечелил по всички показатели и се върнал в Япония с пълното разрешение да продължи делото на Непорочната там.

Размишление 
Подчинението на законната власт ни освобождава от тиранията на собственото ни своеволие, упоритост или егоизъм. Нека послушанието на Максимилиян към властта на Църквата да движи и нас по линията на по-щедрото послушание към избраните от Христос представители.

Осми ден (12 август)

Св. Максимилиян и Евхаристията

Кратко четиво
Под духовното ръководство на отец Максимилиян братята от Нипокаланов и японския манастир постигат невероятен успех в своя апостолат в областта на медиите. Тайната на успеха им е бил молитвеният живот в общността, съсредоточен върху Евхаристията. В средата на 30-те години на ХХ в., когато братята от Ниепокаланов са на път да открият първия си вестник – „Малък вестник“, те имат сериозни противници в лицето на светската преса на Полша. В продължение на девет дни монасите се молят ден и нощ пред Пресветото тайнство. Начинанието с вестника има огромен успех. Години по-късно отец Максимилиян инициира програма за целодневно обожаване на Евхаристията в Нипокаланов. Тя започнала на 8 декември 1939 г. – деня, в който отец Максимилиан и братята били освободени от тримесечен затвор от нацистките си похитители. Той веднага въвел обожаването на Евхаристията, за да увеличи „активните си сили за молитва“. На всеки половин час, ден след ден, нова група от четирима братя заемала мястото си пред  Господ Исус в дарохранителницата. Това се оказал основният апостолат на братята.

Размишление
За всеки християнин молитвата не е лукс, а необходимост. Св. Максимилиян е знаел, че молитвата пред Евхаристията е върховният източник за плодотворен християнски живот. Нека собственото ни обожаване на Светата Евхаристия да отразява същото убеждение.

Девети ден (13 август)

Любовта на св. Максимилиян

Кратко четиво 
На 17 февруари 1941 г. отец Максимилиан е арестуван за втори път от Гестапо. Подложен на изключителна жестокост през целия период на задържането си, отец Максимилиян подготвя себе си и своите съкилийници за решителния момент: „Те няма да убият душите ни. … няма да могат да ни лишат от достойнството да бъдем католици. Ние няма да се предадем.“
Любовта ще подтикне отец Максимилиан да стане „мъченик на милосърдието“ в прочутия концентрационен лагер Аушвиц. След бягството на един затворник десет души са осъдени на смърт чрез гладуване. Тогава един от избраните на име Франчишек Гайовничек извиква: „Какво ще стане с бедното ми семейство?“. В този момент отец Максимилиян се измъкнал от строя и смело попитал коменданта дали може да заеме мястото на Гайовничек. Удивеният офицер се съгласил. Сред ужаса в бункера на смъртта любовта възтържествува. Всеки ден отец Максимилиян моли броеници и пее химни, служейки на деветте си другари. Накрая, след две седмици, на 14 август 1941 г., нацистите ускоряват смъртта на отец Максимилиян чрез инжектиране на карболова киселина.

Размишление 
Истинската любов винаги поставя нуждите на другите пред нашите собствени, защото истинската любов вижда самия Христос, отразен в лицето на другите. Нека пълната любов на св. Максимилиян към Бога и ближния винаги, чрез Непорочната, да описва нашия собствен подход към Христос в лицето на другите.