По случай 135-ата годишнина от „Rerum novarum“ папа Лъв XIV публикува първата си енциклика „Magnifica humanitas“, посветена на социалното учение на Църквата в епохата на изкуствения интелект. Документът призовава да бъде опазено „великолепното човечество, обитавано от Бога“, чрез защита на истината, човешкото достойнство, труда, справедливостта и мира. Папата предупреждава, че човечеството е изправено пред избор – да изгради „нова Вавилонска кула“ или общество, основано на съжителството между Бога и човека.
Енцикликата подчертава, че технологиите не са зло сами по себе си, но не са и неутрални – те носят ценностите на хората, които ги създават и управляват. Лъв XIV предупреждава, че човекът не трябва да бъде превръщан в средство за производство или експлоатация. Той защитава човешкото достойнство, правото на живот, правата на малцинствата и ролята на жените, като настоява за по-справедливи социални и политически решения.
Особено внимание е отделено на изкуствения интелект. Папата предупреждава срещу „технократичната парадигма“, според която ефективността и печалбата стават върховни критерии. Макар изкуственият интелект да може да имитира човешкото поведение, той няма морално съзнание, състрадание и духовност. Затова е необходим общ етичен кодекс, международен контрол и ясна човешка отговорност. Според папата „не е полезен един по-морален изкуствен интелект, ако този морал се определя от малцина“.
Лъв XIV настоява също за „обезоръжаване“ на изкуствения интелект, за да бъде освободен от логиката на военната и икономическата конкуренция. Той предупреждава, че технологичният напредък не бива да води до „упадък на сърцето“, защото човешките ограничения не са недостатък, а част от човешката природа. Истинският избор не е между страх и ентусиазъм към изкуствения интелект, а между развитие в служба на човека или в служба на властта.
В последните глави енцикликата разглежда темите за труда, свободата и войната. Папата предупреждава за нови форми на робство, социален контрол и дигитален колониализъм. Той призовава да бъде преодоляна теорията за „справедливата война“, защото „не съществува алгоритъм, който да направи войната морално приемлива“. Вместо култура на силата, Лъв XIV предлага изграждане на „цивилизация на любовта“, основана на диалог, справедливост и мир.
