Рождественската пещера с Младенеца е сцена, която ни изпълва с топлина и умиление. Свързваме я с уюта на семейните събирания, с надеждата за нещо ново. Младенецът, лежащ кротко в сламата в яслата, а до Него – Мария и Йосиф, отстрани – волът и магарето, а в по-далечен план – тримата мъдреци, пастирите. Една сцена едновременно спокойна и изпълнена с парадокси. Колко много и коренно различни действащи лица са събрани тук. От една страна, очевидно – богатите мъдри странници, наричани още царе, а от друга – бедните, бездомни пастири, които спят навън със стадата си. От една страна луксът, който се излъчва от тримата високопоставени пътешественици с техните царски дарове, а от друга – простотата на едно семейство, неприето в човешки дом. Защо човек изпитва спокойствие и мир при вида на спящото в ясла новородено? Там, където седи храната за добитъка и защо, въпреки всичко това, Църквата вижда в рождественската сцена повод за радост за християните, която може да се мери само с тази на Възкресение?