Има някои великопостни практики, които са толкова обичайни или традиционни, че без тях Великият пост не би бил същия. Това важи и за повечето празници и тържества – на Рождество Христово например имаме елха или пещера. По време на Великия пост в Католическата църква след петъчната литургия, често следва набожността кръстен път. 

Традициите могат да станат толкова обичайни, толкова нормални, че дори да не знаем защо ги правим. Защо слагаме елха по време на Рождество? Защо гледаме как свещеникът или дяконът обикаля църквата, и защо коленичим по време на кръстния път? Няма нищо лошо в това да се спазват традициите заради самата традиция; има нещо достойно в това да се уважават действията и думите, които са предадени на сегашните поколения от миналите поколения. При всяка традиция обаче идва момент, в който човекът, който участва в нея, осъзнава важността на действията и думите не само заради тяхното спазване. Това „съзряване“, така да се каже, позволява на човека да навлезе в тайната на традицията и да участва в нея по начин, който надхвърля времето и пространството. 

Спомени и възпоменания
Някои традиции в католическата вяра имат трансцендентен характер и е важно да разберем това и да вникнем в него. Помислете за Литургията. Когато свещеникът произнася думите на Христос по време на Учредяването на Евхаристията: „Това правете за Мой спомен“, той не иска от нас да мислим за Христовата жертва на Кръста, както бихме имали спомени за някое събитие в миналото. Исус ни моли да навлезем в тайната на Неговата жертва, да присъстваме на единствената жертва, която Той вечно принася на Отца (вж. Евреи, гл. 9) за нас и за опрощаване на греховете. По време на Литургията завесата между небето и земята се разкъсва и времето вече не ни ограничава. Настоящето се превръща във вечното настояще на небесното преклонение.

Винаги, когато започваме да се молим, трябва да мислим за това излизане от нашето разбиране за „настоящето“. В молитвата ние се поставяме в присъствието на Бога – създателя на времето – и по този начин времето губи своята власт над нас. Някои удивителни истории на светците разкриват тази тайна на времето. Например свети Йоан Павел II е известен с това, че прекарва дълги периоди в молитва, които за него – и за тези, които са били с него – минават доста бързо, без да полагат усилия или да го забелязват. Молитвата, особено молитвата със Свещеното Писание или размишлението върху живота на Исус, ни позволява да навлезем в Божието време. Божието слово и Божиите действия са трансцендентни и затова Писанието или слушането на живота на Исус могат да ни говорят лично и с дълбок смисъл. 

Да ходим с Исус
Когато хората тръгват на поклонничество, те се стремят да вървят по стъпките на велик светец или да посетят свято място, където е живял светец или където са живели или са се явявали Исус или Мария. Поклонническите пътувания са велики прояви на вяра, защото поклонникът демонстрира чрез големи разходи и усилия, че вярва, че определено място е свято и трябва да се почита. В края на краищата Исус или някой светец е бил там. Светата земя, Камино де Сантяго, местата на явленията на Мария или родните места на светците са популярни дестинации за поклонници. 

Може би днес повече от всякога за много хора е възможно да се отправят на поклонническо пътуване. Пътуването на дълги разстояния не е толкова натоварващо и скъпо, колкото е било преди. Кръстният път – такъв, какъвто повечето от нас го преживяват днес – се е развил, защото за много хора е било доста трудно да пътуват до Йерусалим. Тъй като много хора са искали да размишляват и да почитат различните моменти от страданията на Исус, църквите са използвали картини или други визуални изображения, за да изградят своеобразно малкко поклонничество за вярващите, които не са могли да пътуват до Йерусалим. Сега всеки може да преживее кръстния път с Исус в молитва, без да напуска църквата или дори пейката си. 

Via Dolorosa
Всяка спирка от това древно поклонническо пътуване напомня за важни моменти от пътя на Исус от преторията, където е осъден на смърт, до Голгота (Калвария) извън градските стени и до гроба в близката градина. Четиринадесетте спирки не само ни помагат да разберем какво е било това трудно пътуване, но и ни позволяват да влезем в този път на скръб и да присъстваме на Исус. 

Чрез молитвата ние можем да бъдем утешителното лице в тълпата, което Исус намира, докато бавно си проправя път по улиците. Можем да видим колко много се е борил, за да понесе тежестта на Кръста, падайки три пъти под него, и да предложим на Исус в този момент всички наши борби, които ни тежат. Вероника избърсва окървавеното му лице с покривалото си и намира смелост да предложи помощ на онези около нас, които се нуждаят от милост и състрадание. Можем да застанем редом с Мария и Йоан, докато Исус виси на кръста, и да научим как изглежда въплътеното милосърдие, докато чуваме как Исус вика: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят” (Лк. 23:34). 

Страданието и смъртта на Исус са изкуплението на нашите грехове. Припомнянето на Неговите страсти и вървенето с Него по кръстния му път няма за цел да предизвиква вина, срам или осъждане. Напротив, това поклонничество има за цел да ни покаже огромната любов на Исус към нас, който ни спасява от греховете ни. Познавайки цялата тежест на това, което Той е изстрадал, ние можем да познаем цялата значимост на Неговата милост. Да вървиш с Исус по това поклонничество означава да срещнеш Неговите рани, Неговите скърби и Неговата смърт, за да разбереш с истинска вяра, че Исус е умрял за теб от любов. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Иоан. 15:13). 

През 2025 г. нашият екип, заедно с доброволци, подготви поредица от кръстни пътища, обогатени с размишления от светци и видни духовници на Католическата църква. Всеки текст предлага вдъхновение и насърчение за по-дълбоко съпреживяване на Христовите страдания и размисъл върху вярата.