Въведение

Господи, Боже мой, под благия поглед на нашата небесна Майка ние се приготвяме да Те придружим по пътя на страданието, благодарение на което бяхме изкупени. Искаме да изстрадаме това, което Ти изстрада; да поднесем нашето бедно и разкаяно сърце на Теб, който си невинен и си готов да умреш за нас, които сме единствените виновни. Майко моя, скръбна Дево Марийо, помогни ми да преживея отново тези горчиви часове, които твоят Син пожела да прекара на земята, за да можем ние, които сме създадени от шепа пръст, да заживеем в libertatem gloriae filiorum Dei — в свободата на славата на Божиите чеда!

I Спиране – Исус е осъден на смърт

Исус се моли в Гетсиманската градина: Pater mi–Отче мой (Мат. 26:39), Abba, Pater!–Ава, Отче (Марк. 14:36). Бог е мой Отец, макар че ми изпраща страдания. Обича ме силно, макар че ме ранява. Исус страда, за да изпълни волята на Отца… А аз, който на свой ред искам да изпълня святата Божия воля, вървейки по следите на Учителя, нима ще се оплаквам, ако в моя житейски път се натъкна на страданието?

II Спиране – Исус е натоварен с кръста

Извън града, на северозапад от Йерусалим, има един малък хълм: на арамейски е наречен Голгота; на латински locus Calvariae: лобно място. Исус се предава безпомощен на изпълнението на присъдата. Нищо не трябва да Му бъде спестено и на Неговите рамене пада тежестта на позорния кръст. Но чрез силата на любовта кръстът ще се превърне в трон, от който Христос ще царува. Жителите на Йерусалим и чужденците, пристигнали за Пасхата, се тълпят по улиците на града, за да видят как минава Исус от Назарет, Царят на юдеите. Глъчката е голяма и на моменти се спуска за кратко тишина: може би, когато Христос отправя поглед към някого:
— Ако някой иска да върви след Мен… да вземе кръста си и Ме последва (срв. Мат. 16:24).

С каква любов Исус прегръща дървото, което ще Го убие! Нима не е вярно, че когато преудолееш страха от кръста — от това, което хората наричат кръст — и когато ангажираш волята си да приеме Божията воля, ти изпитваш радост и изчезват всички физически и морални страдания?
Наистина леко и благо е Христовото бреме. С него сякъш болката избледнява и остава единствено радостта от това, че участваме в изкупителните Христови страдания. (буквалния превод е ”С него нямат значение болките, само радостта да знаем, че сме съизкупители заедно с Него.“ — може да оставим ”съизкупители“, но трябва да напишем бележка, която да пояснява какво се има предвид с думата ”съ—изкупители“).

III Спиране – Исус пада за първи път

Кръстът наранява, разкъсва с тежестта си Христовите рамене. Навалицата е станала огромна. Войниците едва успяват да удържат развълнуваната тълпа, която побесняла, като река извън коритото си, се стича по йерусалимските тесни улици. Изтощеното тяло на Исус вече се олюлява под тежестта на огромния кръст. От неговото Сърце, изпълено с любов, едва достига полъх на живот към изранените му членове. Надясно и наляво Господ вижда тази тълпа, която броди като стадо без пастир. Би могъл да ги призове един по един, с имената им, с нашите имена. Сред тях са онези, които се били нахранили при умножаването на хляба и рибите, онези, които били изцелени от болестите си, онези, които били поучавани на брега на езерото, на планината и при входа на храма. Остра болка пронизва душата на Исус и Той, съвсем изнемощял, пада на земята. Ние сме като онемели: вече знаем защо Христовия кръст тежи толкова много. И оплакваме нищетата си, както и ужасната неблагодарност на човешкото сърце. От дъното на душата се изтръгва един акт на истинско разкаяние, което ни освобождава от низостта на греха. Исус е паднал, за да се изправяме ние след всяко наше падане.

IV Спиране – Исус среща Мария, Своята свята Майка

Исус токущо се е изправил от първото Си падане, когато среща Своята свята Майка край пътя, по който върви. Дева Мария гледа Исус с безкрайна обич и Исус гледа Своята Майка. Техните очи се срещат, всяко от двете сърца излива в другото своята болка. Душата на Дева Мария е потопена в горчивина, в Исусовата горчивина.

“ Минаващи по пътя! Погледнете и вижте има ли болка като Моята болка!“ (Плач. Иер. 1:12).

Но никой не се досеща за това, никой не го забелязва, само Исус. Сбъднало се е пророчеството на Симеон: ”И на сама тебе меч ще прониже душата“ (Лук. 2:35). В тъжната самота на Христовите страданията св. Богородица, приемайки Божията Воля, сякъш излива върху Своя Син елея на майчината нежност, на съпричастността и на вярността.
Подавайки ръка на Дева Мария, ние също искаме да утешаваме Христос, като приемаме винаги и във всичко волята на Неговия Отец, на нашия Отец. Само така ще вкусим сладостта на Христовия кръст и ще го прегърнем със силата на Любовта, носейки го победоносно по всички пътища на земята.

V Спиране – Симон Киринеец помага на Исус да носи кръста

Исус е изнемощял. Неговият ход става все по—бавен и войниците бързат да приключат; и така, когато излизат от града през Старата порта, те намират един мъж, който се връщал от полето, наречен Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, и го заставят да носи Исусовия кръст (срв. Марк. 15:21). В сравнение с всички Христови страдания тази помощ е много малка. Но за Христос е достатъчна дори една усмивка, една дума, жест, малко обич, за да излее обилно Своята благодат в душата на приятеля. Няколко години по—късно синовете на Симон стават християни и цялата християнска общност ги познава и цени. Всичко е започнало с една съвсем неочаквана среща с кръста.

Аз се открих на ония, които не питаха за Мене; намериха Ме ония, които Ме не дириха (Ис. 65:1).

Понякога кръстът ни спохожда, без да сме го търсили. Това е знак, че Христос ни търси. И ако твоето сърце започне да негодува против този неочакван кръст, който вероятно е и по—тягостен, ти не го утешавай! И ако въпреки това, то поиска утеха, ти, изпълнен с умиление, му кажи дискретно: ”О сърце мое, сърце, разпънато на кръст!“

VI Спиране – Една благочестива жена отрива лицето на Исус

”Няма в Него ни изглед, нито величие. Ние Го видяхме и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи и ние отвръшахме от Него лице си. Той беше презиран и ние за нищо Го не смятахме“ (Ис. 53:2—3).

А Този, Който минава, е Божият Син, Който сякъш е обезумял от обич към нас!

Една жена на име Вероника си пробива път сред тълпата. Тя носи сгъната кърпа от бял лен, с която отрива с дълбоко уважение лицето на Исус. Христос оставя отпечатан светия Си лик върху трите части на кърпата. Ликът на Исус, който се е усмихвал на децата и се е преобразил в слава на планината Тавор, сега е неузнаваем поради многото страдания. Но именно тези страдания ни очистват; потта и Кръвта, които помрачават и изкривяват чертите на Неговото лице, очистват нашите души.

Господи, помогни ми да се реша да премахна чрез покаянието жалката маска, която съм си изработил със своите грехове! Едва тогава, чрез съзерцанието и чрез изкупването на греховете, моите черти постепенно ще заприличат на Твоите. Ще се уподобя все повече на Теб. Ще бъда втори Христос, същия Христос, ”ipse Christus“.

VII Спиране – Исус пада за втори път

Извън стените на града, Исус, изнемощял, пада за втори път сред виковете на тълпата и блъскането на войниците. Физическото изтощение и душевните мъки са причина за това повторно падане на Исус. Всички грехове на човеците — включително и моите — тежат върху Неговата свята човешкост.

”Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония. Наказанието за нашия мир биде върху Него и чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Ис. 53:4—5).

Исус пада, но Неговото падане ни повдига отново, Неговата смърт ни възкресява. Когато падаме в едни и същи грехове, Исус не престава да ни прощава и да изкупва нашата вина. И за да не се отчайваме, Той се изправя с мъка, прегръщайки кръста.

Да не позволяваме спъванията и неуспехите в живота да ни отдалечават от Бог. Както едно дете, чувствайки се слабо, се хвърля разкаяно в силните обятия на баща си , така и ние ще се вкопчим в Христово иго. Само това съкрушение и това смирение ще преобразят нашата човешка слабост в божествена сила.

VIII Спиране – Исус утешава йерусалимските жени

Сред свидетлите на Кръстния път на нашия Господ, има и някои жени, които не могат да сдържат мъката си и избухват в сълзи, може би спомняйки си славните дни на Христос, когато всички възклицавали учудено: Bene omnia fecit (Марк. 7:37) — Всичко хубаво върши.

Но Христос желае причините за този плач да бъдат по—духовни и ги призовава да плачат най—вече заради човешките греховете, които са причината за страданията и които ще привлекат строгия Божий съд: ”Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си!… Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?“ (Лук. 23:28.31).

Твоите грехове, моите и тези на всички хора се изправят срещу нас; всичкото зло, което сме извършили, и всичко добро, което сме пропуснали да направим; мрачната панорама на престъпленията и на безбройните безчестия, които сме можели да извършим, ако Исус, не ни беше подкрепял със светлината на Своя толкова благ поглед… Съвсем малко е един живот, за да обезщетяваме Бог!

IX Спиране – Исус пада за трети път

Христос пада за трети път на склона на Голгота, когато остават само четиридесет—петдесет стъпки до хълма. Исус не се държи на крака: няма вече сили и лежи изтощен на земята.

”Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си“ (Ис. 53:7).

Всички са срещу Него: жителите на града и чужденците, както и фарисеите и войниците и първосвещениците… Всички са палачи. Неговата Майка, моята Майка — Дева Мария, плаче. Исус изпълнява волята на Своя Отец! Той е лишен от всичко и е съблечен. Всеотдаен е в любовта Си към нас, какво може повече даде? Dilexit me, et tradidit semetipsum pro me (Гал. 2:20), възлюби ме и предаде Себе си за мене, чак до смърт.

Боже мой, стори така, че да намразя греха и да заживея с Теб, прегръщайки светия кръст, за да изпълнявам и аз Твоята блага воля…, освободен от всяка земна привързаност, без други цели освен Твоята прослава…, да бъда всеотдаен, без да пазя за себе си нищо, принасяйки се заедно с Теб в съвършена жертва!

X Спиране – Исус бива съблечен

Когато Христос достига до Голгота, Му дават да пие вино, смесено с жлъчка, което служи като упойващо вещество, за да се притъпи болката от разпъването. Исус го опитва в знак на благодарност за милосърдното дело, но не го изпива. (срв. Мат. 27: 34). Той се предава на смърт доброволно, от любов към нас. След това войниците събличат дрехите на Исус.

От петите до главата няма в него здраво място, а струпеи и синини, и гноясали рани, които не са почистени, нито превързани, нито омекчени с елей. (срв. Ис. 1:6).

Войниците вземат дрехите Му и ги разделят на четири части. Но долната дреха е безшевна, затова си казват: ”Да не я раздираме, а да хвърлим за нея жребий на кого да бъде“ (Иоан. 19:24).

По този начин се изпълнило отново Писанието: ”Делят помежду си дрехите Ми и за одеждата Ми хвърлят жребий“ (Пс. 21:19).

Христос е разсъблечен. Той е в състояние на крайна бедност. Лишават Го от всичко, като Му оставят само едно дърво. Пътят, по който можем да стигнем до Бог е Христос. Но Христос е на кръста, а за да се изкачим на кръста, нашето сърце трябва да е свободно, откъснато от земните блага.

XI Спиране – Исус е прикован на кръста

Сега разпъват Христос и редом с Него — двама престъпници, единият вдясно, а другият отляво. Междувременно Исус казва: ”Отче! Прости им, понеже не знаят що правят“ (Лук. 23:34).

Обичта бе тази, която отведе Исус до Голгота. И когато се намира на кръста всички Негови жестове и всички Негови думи са думи продиктувани от обичта, от една силна и невъзмутима обич. С жест на вечен Свещеник, без баща, без майка, без родословие (срв. Евр. 7:3) Той разтваря обятията Си за цялото човечество. Заедно с ударите на чука, които приковават Исус, отекват пророческите слова на Свещеното Писание: ”Пробиха Ми ръце и нозе. Можеше да се изброят всичките Ми кости, а те гледат и си правят зрелище от Мене“ (Пс. 21:17—18).

”Народе Мой! Какво ти сторих и с какво те отегчавах? Отговори Ми!“ (Мих. 6:3).

И ние, с душа, сломена от болка, да кажем искрено на Исус: ”Аз съм Твой, предавам се в ръцете Ти и се съразпъвам с Теб, за да бъда по пътищата на света една душа, посветена на Теб, на Твоята слава, на изкуплението, на съизкуплението на цялото човечество“! 

XII Спиране – Исус умира на кръста

Отгоре на кръста е написана причината за присъдата: ”Исус Назорей, Цар Юдейски“ (Иоан. 19:19). И всички, които минават от там Го оскърбяват и Му се подиграват:
— Ако той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста! (Мат. 27:42).

Един от престъпниците се намесва, за да Го защити:
— Тоя нищо лошо не е сторил… (Лук. 23:41).

След това отправя към Исус смирена молба, изпълнена с вяра:
— Исусе, спомни си за мене, кога дойдеш в Царството Си (Лук. 23:42).
— Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая (Лук. 23:43).

До кръста е Неговата Майка — Дева Мария — с други свети жени. Исус я гледа, после гледа любимия ученик и казва на Майка Си:
— Жено, ето син ти.

След това казва на ученика:
— Ето майка ти (Иоан. 19:26—27).

Потъмняват небесните тела и земята потъва в мрак. Вече е почти три часът, когато Исус възкликва:
— Или’! Или’! Лама’ савахтани’? – Сиреч, ”Боже мой, Боже мой! Защо си Ме оставил?“ (Мат. 27:46).

После, знаейки, че всичко скоро ще приключи, за да изпълни Писанието, казва:
— Жаден съм (Иоан. 19:28).

Войниците напояват с оцет една гъба и, след като я надяват на исопова тръст, я доближват до устата Му. Исус вкусва оцета и възкликва:
— Свърши се! (Иоан. 19:30). Завесата на храма се раздира по средата и земята трепери, когато Господ вика на висок глас:
— Отче! В твоите ръце предавам духа Си (Лук. 23:46).
И издъхва.

Обичай саможертвата, която е източник на вътрешния духовен живот! Обичай кръста, който е олтар на саможертвата! Обичай страданието, така че да можеш като Христос да изпиеш до дъно горчивата чаша.

XIII Спиране – Исус е снет от кръста и е предаден на Неговата Майка

Потопена в скръб, Дева Мария стои до кръста. Св. ап. Йоан е с нея. Но става късно и юдеите настояват нашия Господ да бъде снет оттам. След като е получил от Пилат предписаното от римския закон разрешение да се погребат осъдените, пристига на Голгота един мъж на име Йосиф, член на синедриона, ”човек добър и справедлив. Той не бе се съгласил с решението и деянията им; из Ариматея, юдейски град, който очакваше тъй също Царството Божие“ (Лук. 23:50—51). ”Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Исуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой“ (Иоан. 19:39). Те не били познати на обществеността като последователи на Божествения Учител. Не били присъствали на великите чудеса и не Го били придружили при триумфалното влизане в Йерусалим. Сега, в трудния момент, когато другите избягали, те не се страхуват, че могат да изгубят репутацията си заради Хритсос. Заедно вземат Тялото на Исус и го поставят в обятията на Неговата свята Майка. Мъките на Дева Мария продължават.
”Къде отиде твоят Възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят Възлюбен? Ние ще Го потърсим с тебе.“ (Пес. на Песн. 6:l).
Св. Дева Мария е наша Майка и не желаем, нито можем да я оставим сама.

XIV Спиране – Исусовото Тяло е положено в гроба

Много близо до Голгота в една градина Йосиф Ариматейски бил поръчал да му изсекат в скалата нов гроб. И бидейки навечерието на великата юдейска Пасха, там полагат Исус. След това Йосиф, ”като привали голям камък върху вратата гробни, си отиде“ (Мат. 27:60). Без нищо Свое Исус е дошъл на света и без нищо Свое — дори мястото, на което почива — ни е оставил. Божията Майка — и моя Майка — и жените, които са следвали Учителя от Галилея, след като са наблюдавали всичко внимателно, също си отиват. Пада нощта. Сега всичко е приключило. Делото на нашето изкупление е извършено. Вече сме Божи чеда, защото Христос умря за нас и Неговата смърт ни изкупи. Empti enim estis pretio magno (1 Кор. 6:20), ние сме били скъпо купени. Необходимо е да станем съпричастни към живота и смъртта на Христа. Да умрем чрез умъртвяването на плътските страсти и чрез покаянието, за да може Христос да заживее в нас чрез любовта. И да следваме Неговите стъпки, със силното желание да съизкупим всички души. Да дадем живота си за ближните. Само така ставаме съпричастни към живота на Исус Христос и осъществяваме пълното единение с Него.