Сред сменящите се ритми на литургичната година месец юни се откроява със своята нежна, но дълбока духовна насоченост – посветен е на Пресветото Сърце Исусово. Това не е просто благочестив обичай, а покана към всеки един от нас да се приближим до самия извор на Божията любов – сърцето на Спасителя, прободено на кръста, останало винаги отворено за човека.
Набожността започва през 70-те години на ХІХ в., когато Исус се явява многократно на св. Маргарита Мария Алакок, монахиня от Франция. Чрез тези видения Той ѝ разказва как желае да бъде почетен със символа на сърцето Си, като моли вярващите да се поправят за всяко извършено от тях зло и често да се причастяват. През 1856 г. набожността е добавена в църковния календар от папа Пий IX.
По-късно Папа Пий XII обяснява, че набожността към Пресветото Сърце Исусово е свързана с обожаването на Христос като въплътеното Слово.
„Ние признаваме, че Неговото сърце, най-възвишената част от човешката природа, е ипостасно съединено с Личността на Божието Слово. Следователно на него трябва да се отдава онова преклонение и обожание, с което Църквата почита Личността на Самия въплътен Син Божий“.
Haurietis aquas P21
Значение на набожността
Дълбоката любов на Исус към нас се проявява в готовността Му да пожертва живота Си заради нас. Любовта в сърцето Му мотивира всички Негови действия – Неговият вътрешен живот се проявява в демонстрираните добродетели и жертва. И все пак тази велика любов често е посрещана с неблагодарност, дори от вярващите. Целта на набожността към Пресветото Сърце на Исус е да насочим сърцата си към това да получаваме и отвръщаме на Неговата любов с благодарност – с цялото си сърце, душа и сила – за да бъде Той прославен.
Исус е направил 12 обещания за всички, които почитат Пресветото Му сърце:
- Ще им дам всички благодати, нужни им според тяхното състояние.
- Ще установя и запазя мир в техните семейства.
- Ще им бъда утешение в трудностите.
- Ще им бъда сигурно прибежище в живота, а особено в смъртния им час.
- Ще благославям обилно всички техни дела.
- Грешниците ще намерят в Моето Сърце извор безкраен океан от милосърдие.
- Студените души ще станат предани.
- Ревностните души за кратко ще достигнат съвършенството.
- Ще благославям домовете, почитащи образа на Моето Пресвето Сърце.
- Ще запиша в Моето Сърце имената на хората, разпространяващи тази набожност.
- Ще даря на свещениците благодатта на обръщане дори и на най-закоравелите сърца.
- В богатството на Моето милосърдие на всички, които приемат Светото Причастие девет първи петъци на всеки месец, ще даря благодатта на последното разкаяние, така че да не умрат без Моята благодат и без светите тайнства, а Моето Сърце ще им бъде най-сигурна защита в смъртния им час.
Символика на изображението на Пресветото Сърце Исусово
Сърцето
Символично, сърцето е център на чувствата и емоциите и представлява дълбоката любов и привързаност на Исус към нас. Понякога то се изобразява само, но често е с образа на Исус, или над гърдите му. Най-често то се изобразява в червен цвят – цвета на кръвта, която Исус е пролял за нас (Йоан 19:34). Червеното означава пламенна любов, а Исус ни обича толкова много, че отдаде живота Си за нас (Йоан 15:13). Понякога сърцето е лилаво, жълто или бяло на цвят.
Тръненият венец
Сърцето обикновено е обградено хоризонтално от трънен венец. Тръните представляват болката, причинена от нашите грехове. По време на страстите на Исус войниците изплетоха трънен венец и го поставиха на главата Му (Мат. 27:29; Мк. 15:17; Йоан. 19:2,5) и той олицетворява всичко, което Исус изстрада заради нас.
Раната
Често в долната лява част или в центъра на сърцето се вижда прорез, който напомня за момента, в който войникът забива копието си в страната на Исус (Йоан 19:34). Копието не само прерязва гръдния кош на Исус, но и сърцето Му. Този инцидент не само доказва, че Исус е мъртъв (Йоан 19:33) и е дал живота Си за нас (Фил. 2:8), но и изпълнява едно древно месианско пророчество: ???“(Зах. 12:10; Йн. 19:37).
Капките кръв
Някои художници изобразяват капки, които се стичат от раната, а в някои случаи те се вливат в чаша отдолу. Това напомня за Тайната вечеря, когато Исус взема чаша вино и казва: „Това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” (Мат. 26:28). Исус учи: „Моята кръв е истинско питие“ (Йоан 6:55); и „Който пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него“ (Йоан 6:56) и „има вечен живот“ (Йоан 6:54). Капките представляват и новия Завет на кръвта (Изх. 24:8).
Пламъците
Над горната част на сърцето обикновено се изобразяват няколко пламъка, които представляват интензивността на топлината на любовта на Исус.
Кръстът
Обичайно в средата на пламъците се поставя кръст, защото именно на кръста Исус най-решително показва любовта на Своето свещено сърце.
Лъчите светлина
Обикновено се срещат и множество блестящи златни, бели или червени светлинни лъчи, които излизат от сърцето на Исус. Исус е светлината на света, а любовта на сърцето Му просветлява света (Йоан 1:9).