Католическата общност в България отбелязва 100 години от пристигането на монсеньор Анджело Ронкали — бъдещия папа Йоан XXIII, който през април 1925 г. започва своята мисия у нас. По този повод екипът на радиото разговаря с монсеньор Петко Вълов, епископ на епархията „Св. Йоан XXIII“, за значението на този юбилей и за духовното наследство, оставено от Ронкали.

Монсеньор Вълов припомни, че през 2019 г. епархията на католиците от източен обред получава своя покровител в лицето на Йоан XXIII. Решението било естествено, защото Ронкали, по време на престоя си в София, „премества оседалището на нашата църква тук и поставя началото на нов живот с нов епископ“.

След Първата световна война в България пристигат около 400 000 бежанци от Тракия и Македония, сред които има и близо 10 000 католици. Тогава църквата остава без свой епископ, след смъртта на няколко архиереи в региона. За да възстанови църковния ред, Ватиканът изпраща Анджело Ронкали като апостолически визитатор.

Ронкали пристига в София на 25 април 1925 г., където е посрещнат от администратора Кондов и секретаря му Кирил Куртев — бъдещия първи епископ на католиците от източен обред. Новопостроената църква едва е завършена, но именно там той започва своята пасторална дейност.

„Той не идва като дипломат, а като пратеник към католическата църква в България,“ обясни монсеньор Вълов. „Но можем да кажем, че това са първите стъпки към бъдещи дипломатически отношения със Светия престол.“ Според него Ронкали е бил истински пионер – човек на диалога, който с такт и състрадание успява да се сближи както с царското семейство, така и с различните верски общности в страната.

Неговата откритост личи и в контактите му с православни, мюсюлмани и евреи. „Той не гледаше на хората през призмата на предразсъдъците, а виждаше във всеки човек образа на Христа,“ посочи епископът. След земетресението в Чирпан и по-късно по време на мисията си в Турция, Ронкали проявява дълбока човечност, помагайки на нуждаещите се независимо от тяхната вяра.

Една от най-значимите му заслуги в България е ръкополагането на епископ Кирил Куртев и усилията му за помирение между католиците от различни общности. Във времена на напрежение между католици от Тракия и Македония, между източен и западен обред, Ронкали успява да намери път към единството.

Монсеньор Вълов отбеляза и неговата идея за междуобредна семинария – проект, който не се осъществява, но показва визионерски дух и стремеж към разбирателство. „Тогава това е било революционно мислене – да се възпитават заедно свещеници от двата обреда,“ поясни той.

Днес, век по-късно, примерът на Йоан XXIII остава жив. „По-важно е да следваме неговата добронамереност и отвореност към другия, отколкото просто да гледаме на него като на статуя на олтара,“ каза в края на разговора монсеньор Вълов.

Юбилеят от идването на Анджело Ронкали в България не е само историческо събитие — той е напомняне за силата на човечността, която обединява, лекува и води към мир.