В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.
Ето словата на светите наставления на нашия почитаем Отец свети Франциск към всички братя:
I. ЗА ТЯЛОТО ГОСПОДНЕ
1. Исус Христос казва на учениците си: Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. 2. Да бяхте познавали Мен, щяхте да познавате и Отца Ми. И от сега Го познавате и видели сте Го. 3. Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца и стига ни. 4. Каза му Исус: толкоз време съм с вас и не сте ли Ме познали? Филипе, който е видял Мене, видял е Отца (вж. Иоан. 14: 6-9) Ми.
5. Отец живее в непристъпна светлина (вж. 1 Тим. 6:16), и Бог е дух (Иоан. 4:24), и Бога никой никога не е видял (Иоан. 1:18). 6. Затова само в духа може да бъде видян, защото духът е, който животвори; плътта нищо не ползува (Иоан. 6:63). 7. Но и Синът в това, в което е равен на Отца, не може да бъде видян от някого по различен начин от Отца, нито по различен начин от Светия Дух.
8. Затова осъдени на вечни мъки са всички, които са видели Господа Исуса само според човешката Му природа, а не са видели и не са повярвали според духа и божествеността, че Той е истинският Син Божи. 9. По същия начин са осъдени на вечни мъки и всички онези, които виждат тайнството [тяло Христово] под вида на хляба и виното, извършвано със словата на Господа върху олтара чрез ръцете на свещеника, но не забелязват и не вярват според духа и божествеността, че това е истинското Пресвято тяло и [Пресвята] кръв на нашия Господ Исус Христос. 10. За това свидетелства самият Всевишен, който казва: Това е Моето тяло и Моята кръв на новия завет [която за мнозина ще бъде проляна] (вж. Марк. 14: 22-24); 11. и пак: Който яде Моето тяло и пие Моята кръв, има вечен живот (вж. Иоан. 6:55-58). 12. Затова Духът Господен, който обитава в своите верни, е, който приема Пресвятото тяло и [Пресвятата] кръв Господни. 13. Всички други, които нямат този Дух и се осмеляват да ги приемат, ядат и пият своето осъждане (1 Кор. 11:29).
14. Затова: Синове човечески, докога ще бъдете коравосърдечни? (вж. Пс. 4:3). 15. Защо не познавате истината и не вярвате в Сина Божи? (вж. Иоан. 9:35).
16. Ето, Той всеки ден смирява себе си (вж. Фил. 2:8), както в онова време, когато от царския трон (Прем. 18:15) слезе в утробата на Девицата. 17. Всеки ден идва при нас така смирен. 18. Всеки ден слиза от лоното на Отца върху олтара в ръцете на свещеника. 19. И както се показа на Апостолите в истинското си тяло, така и сега ни се показва в Светия Хляб. 20. И както те с плътския си поглед видяха само тялото Му, но вярваха, че е Бог, защото Го съзерцаваха с очите на духа, 21. така и ние, виждайки хляба и виното с очите на плътта, да откриваме и силно да вярваме, че това е Неговото живо и истинско Пресвято тяло и [Пресвята] кръв.
22. По този начин Господ е винаги със своите верни, както сам казва: Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (вж. Мат. 28:20).
II. ЗА ЗЛОТО, [ИЗВЪРШЕНО] ПО СОБСТВЕНА ВОЛЯ
1. Господ е казал на Адам: От всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него (вж. Бит. 2:16-17). 2. От всяко райско дърво можел да яде, защото докато не е нарушил послушанието, не е съгрешил. 3. Всъщност яде от дървото за познаване на доброто онзи, който си присвоява собствената си воля и се превъзнася поради блага, които Господ казва и прави в него. 4. И така, заради сатанинското внушение и поради нарушаването на [Божията] заповед всичко това стана плод на познаване на злото. 5. И затова трябва да се приеме наказанието.
III. ЗА СЪВЪРШЕНОТО ПОСЛУШАНИЕ
1. Господ казва в Евангелието: Който не се отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик (Лук. 14:33); 2. и: Който иска да спаси душата си, той ще я погуби (Лук. 9:24).
3. Изоставя всичко, което притежава, и губи своето тяло онзи човек, който изцяло подчинява себе си на послушанието в ръцете на своя предстоятел. 4. И каквото и да прави или казва, ако знае, че не е противно на неговата воля, стига само да е добро, това, що върши, е истинско послушание. 5. И ако понякога подчиненият вижда по-добри и по-полезни за душата си неща, отколкото онези, които предстоятелят му заповяда, нека доброволно да пожертва на Бога своите [желания], обаче да се старае да изпълни с дела волята на предстоятеля. 6. Наистина, това е послушанието от любов (вж. 1 Петр. 1:22), защото удовлетворява на Бога и на ближния. 7. Ако пък предстоятелят заповяда [на подвластния] нещо против неговата съвест, позволено е той да не го послуша, но все пак да не го изоставя. 8. И ако по тази причина бъде преследван от някои, да ги обича още повече, заради Бога. 9. Наистина, който по-скоро понася преследване, отколкото желае да се отдели от своите братя, този действително остава в съвършеното послушание, защото жертва душата си (вж. Иоан. 15:13) за своите братя.
10. Тъй като има много монаси, които, под предлог, че виждат по-добри неща, отколкото им заповядват техните предстоятели, поглеждат назад (вж. Лук. 9:62), се връщат на бълвотината (вж. Притч. 26:11; 2 Петр. 2:22) на своята воля. 11. Те са убийци и чрез техния лош пример са причина за погубване на много души.
IV. НИКОЙ ДА НЕ СИ ПРИСВОЯВА ПРЕДСТОЯТЕЛСТВОТО
1. Господ казва: Не съм дошъл за да ми служат, но да послужа (вж. Мат. 20:28). 2. Онези, които са поставени [като предстоятели] над другите, дотолкова да се гордеят от това предстоятелство, доколкото биха били предназначени за службата на умиването на нозете на братята (вж. Иоан. 13:14). 3. И колкото повече са възмутени поради отнетото им предстоятелство, отколкото от загубата на службата на умиването на нозете, толкова повече напълват своите кесии (вж. Иоан. 12:6), [излагайки] на опасност душата си.
V. НИКОЙ ДА НЕ СЕ ВЪЗГОРДЯВА, НО ДА СЕ СЛАВИ С КРЪСТА НА ГОСПОДА
1. Имай в предвид, о човече, в какво възвишено състояние те постави Господ Бог, след като те създаде и оформи твоето тяло по образ на [тялото на] Своя възлюбен Син и твоя дух по подобие на Него (вж. Бит. 1:26).
2. И всички създания, които са под небето, всяко според своето естество, служат, познават и се подчиняват на своя Създател по-добре от теб. 3. Дори и демоните не го разпнаха, но ти заедно с тях Го разпъна [на кръста] и продължаваш да го разпъваш, когато се увличаш в пороци и в грехове. 4. С какво всъщност можеш да се гордееш?
5. В действителност, ако ти би бил толкова изтънчен и мъдър да притежаваш цялата наука (вж. 1 Кор. 13:2) и да би знаел да тълкуваш всички видове езици (вж. 1 Кор. 12:28) и съзерцателно да проникваш в небесните неща, с всичко това не би могъл да се славиш, 6. защото един само дяволът узна небесната действителност и сега знае за земните повече от всички хора заедно, въпреки че бе съществувал някой, който получи от Господа особено знание за върховната мъдрост.
7. По същия начин, дори да би бил най-красивият и най-богатият от всички и ако правеше чудесни неща, като да изгонваш бесовете, всички тези неща са ти препятствия и не са твоя собственост и с тях ти не можеш да се славиш в никакъв случай; 8. но само в това можем да се славим, в нашите немощи (вж. 2 Кор. 12:5) и да носим [върху раменете си] всеки ден светия кръст на Господа наш Исус Христос (вж. Лук. 14:27).
VI. ЗА ПОДРАЖАНИЕТО НА ГОСПОДА
1. Да гледаме внимателно, всички братя, добрия пастир, който, за да спаси своите овци (вж. Иоан. 10:11; Евр. 12:2), бе понесъл страданието на кръста. 2. Овците на Господа вървяха подире Му в мъчение и в страдание, унижение и глад, в болест и в изкушение и в други трудности; и в замяна на това получиха от Господа вечния живот. 3. Затова голям срам е за нас, Божиите служители, че светците са извършили тези дела, а ние желаем да получим слава и чест само разказвайки за тях.
VII. ДОБРОТО ДЕЛО ДА СЛЕДВА ПОЗНАНИЕТО
1. Казва Апостолът: Буквата убива, а духът животвори (2 Кор. 3:6). 2. Мъртви са по причина на буквата онези, които единствено желаят да познаят само думи, за да бъдат считани най-мъдри измежду другите и да могат да придобият големи богатства и да ги раздадат на роднини и приятели.
3. Също така са мъртви, по причина на буквата, тези монаси, които не желаят да следват духа на Божието Писание, а по-скоро жадуват да познават изключително думите и да ги обясняват на другите.
4. И онези са оживотворени от духа на Божиите слова, които всяко знание, което притежават и искат да придобият, не приписват на тялото, но с думите и с примера си връщат обратно това на всевишния Господ Бог, на когото принадлежи всяко благо.
VIII. ДА СЕ ИЗБЯГВА ГРЕХЪТ ЗАВИСТ
1. Апостолът казва: Никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Духа Свети (1 Кор. 12:3); 2. и: Няма кой да прави добро, няма нито един (Рим. 3:12).
3. Следователно, който завижда на брат си за някакво добро, което Господ казва и прави в него, извършва греха на богохулството, защото завижда на самия Всевишен (вж. Мат. 20:15), който казва и върши всяко добро.
IX. ЗА ОБИЧТА
1. Казва Господ: Обичайте враговете си [добро правете на онези, които ви мразят, и молете се за онези, които ви обиждат и гонят] (Мат. 5:44).
2. Онзи, всъщност, истински обича своя враг, който не скърби за обидата, която той му нанася, 3. но изгаря в своята вътрешност от любов към Бога, поради греха на своята душа. 4. И [който] с делата си му изразява любов.
X. ЗА ОБУЗДАВАНЕТО НА ТЯЛОТО
1. Много са онези, които, щом грешат или понасят обида, често обвиняват неприятеля или ближния. 2. Но не е така: понеже всеки има в своята власт неприятел, тоест тялото, чрез което греши. 3. Затова блажен онзи слуга (Мат. 24:46), който винаги ще държи такъв неприятел, предаден в неговата власт, в плен и разумно ще се пази от него; 4. защото докато се държи по такъв начин, никой друг видим или невидим неприятел няма да може да му навреди.
XI. НИКОЙ ДА НЕ СЕ СЪРДИ ПОРАДИ ЗЛОТО НА ДРУГИЯ
1. На Божия слуга нищо не трябва да не му харесва, освен грехът. 2. И ако едно лице съгреши по какъвто и да е начин и по този повод Божият слуга, не воден от любов, се възмути и разгневи, той трупа вина за себе си (вж. Рим. 2:5). 3. Наистина правилно и без нищо собствено живее онзи Божи слуга, който не се ядосва или смущава заради нещо. И блажен е онзи, който нищо не задържа за себе си, отдавайки кесаревото кесарю, а божието Богу (Мат. 22:21).
XII. ЗА ПОЗНАВАНЕТО НА БОЖИЯ ДУХ
1. По такъв начин е възможно да се разпознае дали слугата Божи има Духа Господен: 2. когато Господ прави посредством него някакво добро, ако неговата „плът“ не се гордее – защото „плътта“ е противна на всяко добро, – 3. а по-скоро в очите си ще се счита за нищожен и по-малък от всички други хора.
XIII. ЗА ТЪРПЕНИЕТО
1. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии (Мат. 5:9). Божият слуга не може да разбере доколко има търпение и смирение, докато е доволен от себе си. 2. Но когато дойде време, когато онези, които трябваше да го удовлетворят, му се противопоставят, колкото търпение и смирение [прояви] тогава, толкова има и не повече.
XIV. ЗА БЕДНОСТТА ПО ДУХ
1. Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно (Мат. 5:3).
2. Много са онези, които, залягайки усърдно в молитвите и на задълженията, правят чести пости и умъртвявания на своето тяло, 3. но поради една само дума, която им се струва обида към тяхната личност или по причина на нещо, което им е отнето, скандализирани след това, се ядосват. 4. Те не са бедни духом, защото който наистина е беден духом, мрази себе си и обича онези, които му удрят плесница (вж. Мат. 5:39).
XV. ЗА МИРА
1. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии (Мат. 5:9). 2. Истинските миротворци са онези, които посред всички страдания, които понасят в тоя свят, от любов към нашия Господ Исус Христос запазват мир в душата и тялото [си].
XVI. ЗА ЧИСТОТАТА НА СЪРЦЕТО
1. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:2). Истински чисти по сърце са онези, които презират земните блага, търсят небесните и никога не спират да обожават и гледат живия и истинския Господ Бог с чисто сърце и с [чиста] душа.
XVII. ЗА СМИРЕНИЯ БОЖИ СЛУГА
1. Блажен онзи слуга (Мат. 24:46), който не се възгордява от доброто, което Господ казва и прави чрез него, повече, отколкото заради доброто, което казва и върши чрез другия. 2. Греши онзи човек, който желае да получи повече от ближния си, отколкото да даде от себе си на Господ Бог.
XVIII. ЗА СЪЧУВСТВИЕТО КЪМ БЛИЖНИЯ
1. Блажен е човекът, който предлага подкрепа на ближния си в неговите недостатъци така, както би искал да бъде подкрепян от него, ако би се намирал в подобно положение.
2. Блажен слугата, който всички блага отдава на Господ Бог, защото който задържи нещо за себе си, скрива в себе си среброто на Господ, своя Бог, (вж. Мат. 25:18) и това, що е смятал, че има, ще му се отнеме (вж. Лук. 8:18).
XIX. ЗА СМИРЕНИЯ БОЖИ СЛУГА
1. Блажен е слугата, който не се счита за най-добър, когато бива хвален и въздиган от хората, както когато би бил считан за нищожен, простодушен и заслужаващ презрение, 2. защото колкото човек струва пред Бога, струва толкова и не повече.
3. Горко на онзи монах, който е поставен от другите на високо и по своя воля не желае да слезе. 4. И блажен онзи слуга (Мат. 24:46), който не бива поставен на високо по своя воля и винаги желае да се постави под краката на другите.
XX. ЗА ДОБРИЯ И СУЕТНИЯ МОНАХ
1. Блажен е онзи монах, който [в нищо] не намира радост и веселие, освен в пресвятите слова и дела Господни, 2. и, чрез тия [неща], води хората с радост и веселие (вж. Пс. 50:10) към любов на Бога.
3. Горко на онзи монах, който изпитва удоволствие в празни и лекомислени думи и чрез тях разсмива хората.
XXI. ЗА СУЕТНИЯ И БЪБРИВ МОНАХ
1. Блажен е слугата, който, когато говори, не заявява открито всички свои неща поради надежда за печалба и не е бърз в говоренето (вж. Притч. 29:20), благоразумно обмисля как трябва да говори и как да отговаря.
2. Горко на онзи монах, който не пази в сърцето си благата (вж. Лук. 2:19-51), които Господ му предлага, и не ги показва на другите чрез действието си, а по-скоро, поради надежда за печалба, се стреми да ги разкрие на човеците [само] с думи. 3. Той вече получава своята награда (вж. Мат. 6:2; 6:16) и слушалите получават малко плодове.
XXII. ЗА ПОПРАВЯНЕТО
1. Блажен е слугата, който така търпеливо понася от другия забележка, обвинение и укор, както ако би си ги правил самият той. Блажен е слугата, който искрено приема [направения] укор, скромно се подчинява, смирено изповядва [вината си] и на драго сърце дава удовлетворение. 3. Блажен е слугата, който не бърза да се извинява и смирено търпи срам и укор заради греха, дори и когато няма вина.
XXIII. ЗА СМИРЕНИЕТО
1. Блажен е слугата, който е сред своите подчинени така смирен, както би бил, когато [се намира] сред своите началници. 2. Блажен е слугата, който винаги пребивава под пръчицата на поправянето. 3. Верен и благоразумен е слугата (вж. Мат. 24:45), който не се бави да накаже себе си заради всички свои провинения: вътрешно чрез разкаяние и външно чрез изповед и дела на удовлетворение.
XXIV. ЗА ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ
1. Блажен е слугата, който толкова много [е готов да] обича брата си, когато е болен – тъй като не може да отвърне на услугата, – както го обича, когато е здрав и може да му отвърне.
XXV. ОТНОВО ЗА СЪЩОТО
1. Блажен е слугата, който толкова много [е готов да] обича и уважава брата си, когато би бил далече от него, както би бил заедно с него, и не би казвал му нищо, що не би могъл да каже с любов в негово присъствие.
XXVI. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ДА ПОЧИТАТ СВЕЩЕНИЦИТЕ
1. Блажен е слугата, който има доверие в свещениците, които живеят правилно според правилата на Римската Църква. 2. И горко на онези, които ги пренебрегват; защото дори да биха били грешници, все пак никой не трябва да ги осъжда, понеже Господ си запазва правото да ги съди. 3. Действително, колкото по-голямо е тяхното служение, което изпълняват спрямо Пресвятото тяло и кръв на нашия Господ Исус Христос, което те точно приемат и единствено те раздават на другите, 4. толкова по-голям грях извършват онези, които грешат срещу тях, отколкото ако биха грешили срещу всички други човеци на този свят.
XXVII. ЗА ДОБРОДЕТЕЛТА ДА СЕ ИЗБЯГВА ПОРОКЪТ
1. Където има любов и мъдрост, там няма нито боязън, нито незнание.
2. Където има търпение и смирение, там няма нито гняв, нито душевно безредие.
3. Където има бедност, [придружена] с радост, там няма нито алчност, нито скъперничество.
4. Където има спокойствие и съзерцание, там няма нито загриженост, нито прахосване.
5. Където има страх Господен, който брани своя дом (вж. Лук. 11:21), там неприятелят не може да намери входа.
6. Където има милосърдие и умереност, там няма нито излишество, нито коравосърдечност.
XXVIII. ДА НЕ СЕ ПРОПИЛЯВА СКРИТОТО СЪКРОВИЩЕ
1. Блажен е слугата, който си събира богатства на небето (вж. Мат. 6:20), които Господ му е показал и не желае да ги показва на човеците с надежда за печалба, 2. защото самият Всевишен ще покаже неговите дела на когото му хареса. 3. Блажен е слугата, който спазва в сърцето си тайните Господни (вж. Лук. 2:19-51).