Църквата вярва и изповядва, че между седемте тайнства съществува специално тайнство, предназначено да подкрепи тези, които са подложени на изпитание от болестта: помазването на болните. Както в източната, така и в западната литургична традиция още от древността съществуват свидетелства за помазване на болните с осветен елей. В течение на вековете помазването на болните все повече и повече се прилагало главно при тези, които са били на път да умрат. Поради тази причина то получи названието „последно помазване“. Въпреки това развитие литургията никога не е пропускала да моли Господа болният да възстанови здравето си, ако това помага за неговото спасение.

Тайнството Елеосвещение се дава на тежко болни, като се помазват челото и ръцете с надлежно осветен елей – маслинено или друго растително масло – като се казва веднъж: „С това свето помазване и с неговото преблаго милосърдие да ти помогне Господ с благодатта на Светия Дух. Като те освободи от греховете, да те спаси и в Своята благодат да те изцери”.

Как се отслужва това тайнство?

Както всички тайнства, Елеосвещението е едно литургично богослужение и е свързано с общността. Независимо от това дали ще се отслужва в семейството, в болницата или Църквата, само за един болен или за цяла група от болни, твърде подходящо е то да се отслужва по време на Евхаристията, възпоменанието за Пасхата Господня. Ако обстоятелствата позволяват това, отслужването на това тайнство може да бъде предшествана от тайнството на Покаянието и последвано от тайнството на Евхаристията. В качеството си на тайнство на Пасхата Евхаристията би трябвало винаги да бъде последното тайнство на земното странстване. Слово и тайнство образуват неделимо цяло. Отслужването започва с Литургията на Словото, предшествана от деяния на Покаяние. Думите на Христос и свидетелството на апостолите събуждат вярата на болния и общността, за да изпросят от Господа силата на Духа. Честването на тайнството съдържа следните елементи: презвитерите църковни възлагат мълчаливо ръцете си върху болния; те се молят над болните във вярата на Църквата, това е собствената епиклеза на това тайнство; накрая те помазват болните с осветения елей, по възможност благословен от епископа. Тези литургични действия показват какви благодати дава на болните това тайнство.

Предсмъртно причастие (Виатикум)

На тези, които са на път да напуснат този свят, освен Елеосвещението Църквата поднася Евхаристията като предсмъртно причастие. Прието в този момент на преминаване към Отца, Причастието с Тялото и Кръвта на Христос има твърде голямо значение и важност. То е семе за вечния живот и сила за възкресение, съгласно думите на Господа. „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен и Аз ще го възкреся в последния ден“ (Йоан. 6, 54). Тайнството на умрелия и възкръснал Христос, Евхаристията, тук е тайнство за преминаване от смърт към живот, от този свят към дома на Отца.

И така, както тайнствата на Кръщението, Миропомазването и Евхаристията съставят едно единство, наречено „тайнства на християнското посвещение“, може да се каже, че Покаянието, Елеосвещението и Евхаристията в качеството си на последно тайнство съставляват тайнствата, които подготвят за „Отечеството“, или тайнствата, които приключват земното странстване.

Съобразно Катехизиса на Католическата Църква (2002)