Клара (или Киара) е насърчена от скъпия си приятел, свети Франциск от Асизи, към религиозен живот в бедност, послушание и целомъдрие. През 1244 г. император Фридрих II атакува стените на манастира на Клара. Тя държи високо Евхаристията и се моли. Войниците като по чудо се разбягали! По време на дълго боледуване Бог позволява на Клара да вижда ежедневната литургия, „прожектирана“ на стената, за да може все още да участва в нея. Днес Клеристките продължават да следват примера на своята основателка за вяра, семплост и радост.