Нека насочим вниманието си към „последната“ Личност на Светата Троица — Светия Дух, наричан „Утешител“ (Иоан. 14:16), който ни дава възможност да възклицаваме: „Авва, Отче!“ (Рим. 8:15).

Още от първите страници на Свещеното Писание четем за „Божия Дух“, който в началото на сътворението тайнствено „се носеше над водите“ (Бит. 1:2). Подобно на по-късните пророци, старозаветния Йосиф бил дотолкова изпълнен с „Божия Дух“, че дори фараонът се учудил на способността му да тълкува сънища (вж. Битие 41:38). Било пророкувано, че идващия Месия ще бъде белязан от вдъхновение, идващо от Божия Дух:

И ето, след това ще излея от Моя Дух върху всяка плът, и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще сънуват сънища, и момците ви ще виждат видения. Също и върху роби и робини в ония Дни ще излея от Моя Дух.

Иоил 2:28-29

А самият бъдещ Месия ще бъде помазан от Духа:

Ще почива върху Него Дух Господен… Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни…

Исаия 11:2 61:1

Откровението на Духа

Всъщност Светият Дух е действал през целия период на Стария завет в живота на израилтяните (вж. Деян. 1:16). В Стария завет на Божия Дух са придадени множество образи; той се описва по различни начини като Божие помазание, очистващ огън, тайнствен облак, който прави Бога присъстващ, като в същото време Го скрива от очите на смъртните, и като Божията десница, действаща в света, и др. Въпреки това, през този период от историята на спасението, преди настъпването на пълнотата на времето в Христос, отличителната личност на Светия Дух оставала скрита. Разбирането на хората за „Господния Дух“ оставала неясна. Може би тази фраза се е отнасяла към самия Бог, който е Дух (срв. Иоан 4:24), или към Божията сила, действаща в света, подобна на Неговата „Мъдрост“, която често се описва в човешки понятия (срв. Притчи 8; Прем. 6-9; Сир. 1:1-10, 4:11-19, 24:1-22; и др.). За да може човечеството да разбере, че Светият Дух е отделно божествено лице – всъщност, че Бог е Троица – това трябвало да бъде разкрито от Христос. Точно както Христос разкри Отца и Сина, така Той разкри и Личността на Светия Дух, Който е изпратен към онези, които са преродени чрез благодатта.

Кръстени в Светия Дух

Още от самото си създаване Църквата е осъзнавала божествеността на Светия Дух, факт, който се потвърждава особено от тайнството на кръщението. По заповед на самия Исус всички народи трябва да бъдат кръстени „в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Мат. 28:20). Йоан Кръстител пророкува, че кръщението на този, който идва след него, Месията, е нещо ново, кръщение „със Светия Дух“ (Мат. 3:11). А в Евангелието на Йоан Исус свързва кръщението и новото раждане в и чрез Духа:

Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

Иоан. 3:5; срв. 7:38-39

Изпълнени с Духа

Макар цялата Света Троица да е действала в историята на спасението още от самото сътворение на света, решаващият момент на слизането на Светия Дух настъпи при въплъщението на Христос, когато Духът осени Мария и „Словото стана плът“ (вж. Лук. 1:35). На Петдесетница, петдесет дни след възкресението на Исус, изпращането на Духа върху учениците било толкова въздействащо, че в известен смисъл може да се каже, че Духът „още не беше даден“ (Иоан. 7:39). Разбира се, след възкресението Си Исус духнал върху апостолите Си, давайки им Светия Дух, за да могат да прощават грехове (вж. Иоан 20:22). Пълният дар на Духа обаче бил даден на Петдесетница, идващ като силен вятър и огнени езици. Сега, говорейки на различните езици на присъстващите в Йерусалим чрез силата на Духа, апостолите проповядвали Евангелието:

Всички те бяха изпълнени със Светия Дух и проповядваха Божието слово с дръзновение.

Деян. 5:31

Същността на Светия Дух

Въпреки това ранната Църква се стремила да обясни по-ясно това учение, в противовес на онези, които отричали откровението за Светия Дух. Важни произведения, написани от светци като Атанасий (ок. 296–373), Василий Кесарийски (330–379), Григорий Нисийски (ок. 335–ок. 395) и Григорий Назиански (ок. 329–390) в защита на божествеността на Христос, също разглеждали божествената личност на Духа. Това били важни светци, които защитили божествеността и отделната личност както на Христос, така и на Светия Дух. Първите два вселенски събора, Никея I (325) и Константинопол I (381), определили това за догма, като първо провъзгласили вярата в Светия Дух и разширили Символа на вярата, за да гласи:

Вярвам и в Светия Дух, Господ и Животворящ, Който произхожда от Отца и Сина. Който ведно с Отца и Сина е обожаван и славословен, Който е говорил чрез пророците.

Слизането на Светия Дух

Трябва да се обърне внимание на един последен въпрос, свързан с трите Божествени Лица: какво означава твърдението, че Светият Дух произхожда „от Отца и Сина“, както го изповядват римокатолиците (и някои източнокатолици) в Символа на вярата по време на литургията? Разликите в езика и подчертаването на този въпрос повели византийския Изток и латинския Запад по различни пътища що се птнася до този въпрос. В крайна сметка, заедно с други въпроси, това довело до разкол между Католическата църква и Източноправославната църква през XI век. Днес съществува съгласие, че и двете разбирания могат да съжителстват в мир, защото подчертават два аспекта на една и съща тайна. Източната практика (която е нормативна и в източнокатолическите църкви от византийски обред) подчертава, че Отца е първото Лице, от което произтичат другите две божествени Лица, Отца изпраща Духа, който с право може да бъде наречен „Духът на Отца“ (Мат. 10:20). Западните католици наблягат на различието между Сина и Духа и на това, че Духът е „Духът на Сина“ (Гал. 4:20). За да обединят тези две гледни точки, богословите препоръчват следния подход – Светият Дух произхожда от Отца чрез Сина.

Значението на Светия Дух

Всяка католическа морална норма и молитва се корени в догматичното учение на Църквата за Светата Троица. Това става очевидно, когато размишляваме върху ролята на Светия Дух в преобразуването ни чрез кръщението. Точно както Светият Дух слиза върху Исус при кръщението Му (срв. Лук. 4:1 и 4:18), така и всички кръстени трябва да бъдат водени от Светия Дух и да станат Божии синове и дъщери (срв. Рим. 8:14). Докато действаме за спасението си чрез благодатта, ние се освобождаваме от робството на страстите си и от греха. Това е, което Свети Павел има предвид, когато противопоставя „плътта“ и „духа“:

Защото и ние някога бяхме неразумни, непокорни, заблуждавани, бяхме роби на похоти и на разни сладострастия… А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост, чрез банята на възраждането и обновата от Духа Светаго, Когото изобилно изля върху нас чрез Иисуса Христа, нашия Спасител, та, оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот.

Тит. 3:3-7

С други думи, учението на Църквата за Исус Христос и Светия Дух е от жизненоважно значение за нашето разбиране, че сме били „божествено преобразени“ чрез лична връзка със Светия Дух, Който ни пресъздава по образа на Христос, за да станем истински синове и дъщери на Отца. Всъщност нашият нов нравствен живот свидетелства за това, че ние пребъдваме в Бога, а Той – в нас (вж. 1 Иоан. 2-4). Като католици обаче виждаме, че тази лична връзка с Христос не е „лична“ връзка. Ние сме преродени в Христос като членове на Църквата, която е Неговото Мистично Тяло, сътворено чрез нашето прераждане в Духа (вж. Рим. 12:4–5; 1 Кор. 12; Ефес. 5:24–33). Впоследствие Катехизисът насочва вниманието ни към Църквата и ние стигаме до по-дълбоко разбиране за ролята, която Светият Дух предвижда в нейния живот.