Рицарят на Непорочната

Когато чуем името Максимилиян Колбе, често веднага се сещаме за героичната личност, която поднася своя живот в размяна с друг затворник, който бил осъден на смърт в концентрационния лагер Аушвиц. Той заслужено носи названието „Мъченик на милосърдието“, защото ни показва най-голямата възможна любов описана от Христос: „да даде живота си за приятелите си“ (виж Йоан 15:13). Св. Максимилиян Колбе в този акт на любов и добродетел ни дава върховен пример за това какво означава да обичаш ближния като себе си и как наистина да бъдеш добър самарянин (виж Марко 12:31; Лука 10:25-37). Саможертвеното подражание на Христос било кулминацията на един живот, изпълнен с Божията любов и силното застъпничество на Непорочната. Последното дело на св. Максимилиян Колбе било водено именно от любов, като пряко продължение на живота му във вечността.

Максимилиян Мария

Максимилиян Колбе е роден с името Раймунд Колбе през 1894 г. в Полша. Преди да се превърне в мъченик на милосърдието, като малък, той се отличавал със завидни умения по математика и природни науки. В свободното си време той дори изготвял стратегически военни планове с амбицията един ден да защитава Полша като войник. Заедно с неговия по-голям брат младият Раймунд се записал в малка семинария, за да завърши образованието си. Въпреки че бил добър и верен млад католик, желанието му да служи на страната си никога не изчезнало. Намесата на майка му обаче го задържала в служба на Бог. Когато той решил да напусне семинарията, за да стане войник, майка му се появила неочаквано в семинарията, за да потвърди призванието му към свещеничеството. Амбициите му за борба към по-добро трябвало да бъдат удовлетворени по някакъв друг начин. Не само земната му майка оказва влияние върху него, но през обучението си той се осланя на силното застъпничество на Непорочната Мария, чието име приел в своето религиозно име. Раймунд осъзнал, че начинът да се прослави Бог възможно най-много е чрез Дева Мария, поради което той приел името Максимилиян Мария.

Милицията на Непорочната

Докато учил в Рим, призивът на сърцето му да бъде войник се проявил, когато станал свидетел на ужасяващи демонстрации на масоните, изпълнени с крещящи богохулства, изображения на св. Архангел Михаил, стъпкан от дявола, и клевети срещу папата. В отговор Колбе основал Милицията на Непорочната, армия под покровителството на Мария за борба със злините на света, масоните и враговете на Църквата. Колбе насърчавал духовните оръжия, било то броеницата, чудотворното медальонче и посвещението на Дева Мария за обръщение на грешниците и за защита на Църквата чрез силното застъпничество на Мария.

Позовавайки се на своите познания по наука, Максимилиян казва, че всяко действие има еднакво по сила и обратно по посока противодействие: 

„Всяко действие извира от Отца, чрез Исус и Непорочната и стига до душите. Всяко противодействие започва от душите и чрез Непорочната и Исус стига при Отца. Между Отец и Исус, и Исус и Непорочната съществува съвършен съюз. Между Непорочната и душите много се изисква, за да се достигне подобно съвършено единение.” 

Ако насочим усилията си към постигане на по-съвършен съюз с Непорочната, тогава ще имаме по-съвършен съюз с Бога. Ще бъдем преобразени и по този начин можем да трансформираме и другите. Именно това е начинът на Максимилиян да даде на Бога най-голямата възможна възхвала. 

Обединен с Христа

Колбе бил вдъхновен от думите на Дева Мария в Лурд, която казала: „Аз съм Непорочното зачатие“. Това го накарало да разбере дълбокия съюз между Мария и Светия Дух. Мария използва названието „Непорочното зачатие“, вместо да каже, че е непорочно зачената, това разкрива истината за нейната същност. Колбе разсъждавал върху това какво означава да си непорочен и какво означава да си „зачатие“. Той стигнал до извода, че Светият Дух е истинското „Непорочно зачатие“, въпреки че е несътворен. Духът е разцветът на любовта между Отца и Сина, Той е напълно Непорочен, защото е съвършен, а Мария става Непорочното зачатие чрез действието на Духа в нейния живот. Колбе казал: “Съпругата взема фамилното име на съпруга си, защото тя му принадлежи, тя е едно с него, защото е равна на него и заедно с него е източник на нов живот. Колко повече би трябвало името на Светия Дух, който е божественото Непорочно зачатие, да се използва като име за нея, за Мария, в която той живее като нетварна Любов, източникът на живота в целия свръхестествен ред на благодатта?” За нас всичко това означава, че Мария е толкова обединена със Светия Дух, че дори не можем да разберем дълбочината на връзката им. Но това също означава, че чрез застъпничеството на Мария целият свят може да стане по-изпълнен с Духа и по този начин по-обединен с Христос.

Неговото списание

Водена от тези принципи, Милицията на Непорочното Зачатие заминава за Полша, за да доведе до обръщането на целия свят. Максимилиян Колбе изобретява революционни начини за подобряване на печатната преса (много от неговите идеи се използват и до днес), за да отпечата своето списание „Рицарят на Непорочната“. Като рицари под нейното напътствие, те могли да провеждат духовни битки, за да завладеят целия свят. Максимилиян, войникът на Мария, рицарят на Непорочната, им посочил пътя. „Рицарят на Непорочната“ било посветено на апологетиката, набожностите, разпространението на Евангелието и осъждането на действията на масоните и нацистка Германия. Бързо се превърнало в най-популярното списание в Полша, продадено в над два милиона копия.

Колбе в Япония

Свети Папа Йоан Павел II дори отбелязва заслугите на свети Максимилиян, чиято работа подготвя Полша за трудностите и страданията по време на Втората световна война.

След като работил усърдно в Полша, св. Максимилиян се отправил към Япония. Целта му била там да построи нов манастир, за да извършва мисионерска работа. Той дори си пуснал дълга брада, което в японската култура означава да бъде по-уважаван от онези, на които служел. Когато братята отишли да построят своя манастир, Непорочната казала на Максимилиян Колбе да издигне манастира извън града, зад планината. Богопосветените се съпротивили, казвайки, че няма да бъдат достатъчно близо до града, за да помагат на нуждаещите се. Въпреки това, от уважение към Максимилиян, те го послушали. Този град бил Нагасаки. Когато през Втората световна война атомна бомба се спуснала, манастирът бил защитен от планината и останал непокътнат. Доверието на св. Максимилиян в Дева Мария довело до безопасността на всички братя.

Посвещаване на Непорочната

Това обаче не бил единственият път, когато Мария се намесила директно в живота му. Когато бил малък, тя му се явила и го попита дали би искал бялата корона на целомъдрието като свещеник или червената корона на мъченичеството. Максимилиян смирено поискал и двете, на което Дева Мария се съгласила. След мисионерската си работа в Япония, Колбе се завърнал в Ниепокаланув, градът на Непорочната, в Полша. Там той неуморно работил, за да призове все повече и повече хора да се посветят на Непорочната, за да увеличат обичта си към Исус. Той оставил всичко в нейните ръце, точно както трябва да направим и ние.

Вдъхновен от Светия Дух

Посвещаването на Мария, моленето на броеницата всеки ден, доверието към нея и вслушването в думите ѝ: „Каквото ви рече, сторете” (Йоан 2:5), може напълно да промени живота ви. След като получим тези благодати, те трябва да бъдат споделени с всички по целия свят. Стилът на евангелизация на Максимилиян Колбе е същият като останалата част от живота му – давал всичко от себе си. Той си служил с различни средства, правел неща извън зоната си на комфорт, използвал технологиите (дори изобретявал технологии) и оставял всичко на Мария. Това са примери, които можем да следваме. Има толкова много начини да разпространяваме Евангелието. Но каквото и да правим, най-добрият възможен начин ще бъде чрез откритост, молитва и посвещаване на всичко на Непорочната. Свети Максимилиян Колбе е казал: „Колкото повече една душа става като Непорочната, толкова повече става майка на Исус в сърцето си, по един свръхестествен начин.” Колкото повече всеки един от нас става като Мария, толкова повече животът ни ще донесе Исус на света. Не само че ще се трансформираме, но и начинът, по който живеем живота си, начинът, по който въздействаме на заобикалящата ни среда, ще бъде вдъхновен от Духа чрез застъпничеството на неговата любима съпруга, Непорочната.

“Аве Мария”

Това е предтекстът за героичните действия на св. Максимилиян Колбе в Аушвиц. Той бил човек, вдъхновен от Духа и силно влюбен в майка си, Непорочната. Когато видял човекът в нужда, за Максимилиян не било въпрос на колебания: той предложил самия себе си. Докато бил в бункера, осъден на гладна смърт, Колбе чул изповеди, повел останалите затворници в молитва, песнопения и възхвала и подготвил всеки един от тях да отиде в своя дом на небето. След три седмици, прекарани там, Колбе и друг затворник били живи, но само Колбе бил все още в съзнание. Офицерите от Гестапо дори не могли да го погледнат в очите, тъй като любовта, която виждали в погледа му към тях, била проницателна и болезнена. Накрая му поставили смъртоносна инжекция. Една не била достатъчна, за да отнеме живота на Колбе. Когато отишли да го инжектират повторно, той вдигнал ръката си към тях, погледнал ги в очите и казал последните си думи: „Аве Мария“. 

Огънят на любовта

Животът и смъртта на св. Максимилиян Колбе са наистина вдъхновяващи, но по-вдъхновяващо е, че животът му е свидетелство за силата на застъпничеството на Мария в нашия собствен живот. Колбе ни показва, че ако се стремим да отдадем на Бога най-голямата възхвала и разчитаме на най-добрата възможна помощ, която идва от Дева Мария, тя ще ни води към велики дела в Христос. Животът ни може да изглежда като този на свети Максимилиян Колбе. Мария се нуждае от повече рицари. Ако повторите нейното „да“, тя ще ви помогне да смажете главата на змията в живота си. Виждаме, че Максимилиян Мария Колбе е оправдал името си, отдавайки на Бога максимална слава чрез Мария. Ние можем да направим същото—молейки броеницата, чрез посвещаването на Мария, носейки чудотворното медальонче и дори като се присъединим към Милицията на Непорочното Зачатие, която съществува и днес! Нека се обединим заедно под майчината закрила, чрез молитва и любов към Мария, за да се стремим към святост. Да се борим срещу враговете на Църквата и да растем към светостта. 

„Когато огънят на любовта гори, той не може да бъде затворен в границите на сърцето, а се възпламенява и гори, и поглъща други сърца. Този огън присъединява все повече и повече души към своя идеал, към Непорочната. Милицията на Непорочното Зачатие се фокусира върху такава любов, която стига дотам, че печели сърцата на всички, които живеят в настоящето и които ще живеят в бъдещето, и прави това по най–бързия начин, по най–бързия начин, по най–бързия начин.”

–Св. Максимилиян Мария Колбе