Смъртта е една от темите, която съвременното общество най-често избягва, въпреки че е неизбежна част от човешкия живот. Във видео заснето за Радио „Аве Мария“, д-р Теодор Аврамов и отец Ярослав Барткиевич OFM Conv. водят дълбок разговор за съвременната забрава на смъртта, загубата на християнската антропология и как вярата в Христос променя отношението към последния ни земен момент.

Скритата реалност на смъртта в модерния свят

Д-р Аврамов подчерта, че благодарение на напредъка на медицината, особено през последните 100 години, детската смъртност е драстично намаляла. Това обективно постижение обаче е довело и до културно изтласкване на смъртта извън ежедневния ни живот. Ритуалът за погребение и литургичният цикъл, свързани със смъртта, от подготовката на тялото до опелото, са прекъснати. Това прекъсване според него води до илюзията, че смъртта е далечна, дори избегваема.

Секуларизацията и култът към потреблението

Към този процес се добавя и културата на консуматорство. Когато човек загуби връзка със смъртта и с духовното измерение на живота, се появява желанието да се задържи вечността чрез физическо благополучие. Здравословният начин на живот, макар и полезен сам по себе си, понякога се превръща в стратегия за бягство от истината за смъртта. Резултатът е не просто отсъствие на контакт със смъртта, а промяна в мисленето: „Аз мога да не умра, ако се старая достатъчно“.

Забравената християнска антропология

В разговора се повдига и въпросът за забравата на християнската представа за човека като съвкупност от тяло и душа. В съвременното общество акцентът пада изключително върху физическото, което води до пренебрегване на грижата за душата. Молитвата, приемането на тайнствата и общуването с Бога се възприемат като второстепенни, докато именно те подготвят човека за срещата с Бога.

Смъртта като изцеление

Д-р Аврамов и отец Ярослав напомнят, че в християнската традиция смъртта не е краят. Свети Франциск от Асизи нарича смъртта „сестра“, а в ранната Църква тя се възприема като „последен враг“, който обаче е победен чрез Възкресението на Христос. През вярата смъртта може да се разбира като момент на изцеление и преход към вечността. Това разбиране обаче е възможно само чрез тайнствата и живота в Христос.

Литургичният прочит на Библията

Критика се отправя и към съвременния начин, по който християните четат Библията. Подредбата на книгите в съвременните издания: Стар Завет, Нов Завет, Деяния, Послания, може да замъгли разбирането за динамиката на Божието откровение. В литургичния ред на Църквата, Евангелието идва последно — като венец на разбираемото чрез Светия Дух и Църквата.

Възможността за завръщане

В заключение се поставя въпроса как можем да се върнем към правилното разбиране за смъртта и човека. Отговорът не е лесен, но се крие в завръщането към преданието на Църквата, към молитвата и към живот с надежда. Християнството не премахва трагичността на смъртта, но я осветява с надеждата за Възкресение. В този светъл поглед, смъртта става вратата към среща с Бога лице в лице.