В днешното живо предаване Румяна Попова-Бакърджиева засегна темата за страх Божий. Що е страх Божий и по какво се различава от чисто човешките страхове?
Запис от 11.01.2024

Често не успяваме надълбоко да осмислим понятието “страх Божий”, защото го обвързваме именно с тези чисто човешки тревоги и притеснения и най-вече с представата, че Бог е единствено съдия и ще ни въздаде справедливост. Тоест, боим се от възмездието, което ни очаква след физическата ни смърт, там, в ада, където е плач и скърцане със зъби. И е факт, че за много съвременници да бъдеш религиозен означава да си подвластен на набор от точни правила, нарушението на които се наказва с вечни мъки. В този смисъл християнството е борба за избягването на геената.
Погледнато от тази перспектива, цялото ни религиозно подвизаване би трябвало да се базира върху страха, той да е водещото начало за всичко, което правим като Христови последователи. Излиза, че се боим от Бога, както гърците от Зевс, египтяните от Амон, а римляните от Юпитер. Но в такъв случай, по какво се различаваме от езичниците? Считайки че ходим в църквата именно от страх пред наказанието, невярващите хора предполагат, че религиозността унижава човека, подтиска неговото аз и го превръща в някакъв вид роб. Да, ако някой е станал християнин поради такива опасения и страхове и те са основното, което движи целия му духовен живот, може да се каже, че такъв човек живее в робство. В робството на собствените си страхове. Всичко това е далече от същността на понятието страх Божий. Страхът Божий предполага едно много дълбоко чувство на благоговение и свещен трепет пред Бог, основаващи се върху любовта. Ако не изпитваме любов към своя Създател, а само се страхуваме от наказание, защото не сме успели да изпълним перфектно и докрай неговите заповеди, няма да схванем този вид благоговение. То ще остане неразбираемо за нас. И за да го осъзнаем поне отчасти, можем да го сравним с влюбването, макар че това сравнение никак не е съвършено.