Химнът Dies irae първоначално е създаден като поетичен текст за размишление върху Страшния съд, а през XIII–XIV век става част от заупокойната литургия в римския обред. Авторството му традиционно се приписва на францисканеца Тома от Челано, първия биограф на св. Франциск от Асизи.
Текстът се основава на библейските пророчества за Божия съд, особено на книгата на пророк Софония (1:15–16). Характерната григорианска мелодия вдъхновява множество композитори, сред които Моцарт, Верди, Берлиоз и Рахманинов.
След литургичната реформа от 1969 г. секвенцията е извадена от обичайния чин на заупокойната литургия в римския обред, но остава част от традиционното богослужебно наследство и продължава да се използва в определени литургични контексти.
Dies Irae
Ден на ярост
Dies irae, dies illa
solvet saeclum in favilla:
teste David cum Sibylla.
Ден на ярост, ден без мила,
свят ще гине в огъня сила,
думат Давид и Сибила.
Quantus tremor est futurus,
quando judex est venturus,
cuncta stricte discussurus!
Трепет всички ще обхване,
строги съдник кат застане,
за да съди злодеяние.
Tuba mirum spargens sonum
per sepulcra regionum,
coget omnes ante thronum.
Тръба чудна ще пръсне глас,
на съд, мъртви, зова аз,
веч удари сетний час.
Mors stupebit et natura,
cum resurget creatura,
judicanti responsura.
Смърт, природа ще тресат,
от гроба мъртви щом възкръснат,
сметка Богу да поднесат.
Liber scriptus proferetur,
in quo totum continetur,
unde mundus judicetur.
Книга вярна ще отвори,
тайни мисли и позори,
пред целий свят щом разтвори.
Judex ergo cum sedebit,
quidquid latet apparebit:
nil inultum remanebit.
Съдник страшни щом застане,
тайна няма да остане,
без възмездие наказание.
Quid sum miser tunc dicturus?
Quem patronum rogaturus,
cum vix justus sit securus?
К’во ще правя аз нещастник?
Кой ще бъде мой защитник?
Щом трепери свет, праведник?
Rex tremendae majestatis,
qui salvandos salvas gratis,
salva me fons pietatis.
Царю, Ти що страх вселяваш,
Ти, кой даром милост даваш,
мен спаси, Ти, кат прощаваш.
Recordare, Jesu pie,
quod sum causa tuae viae:
ne me perdas illa die.
Припомни си, Исусе мой,
че за мене мъки без брой,
претърпял си за слуга Твой.
Quaerens me, sedisti lassus:
redemisti Crucem passus:
tantus labor non sit cassus.
Търсил си ме в преумора,
на Кръста страда за нас хора,
толкоз труд зле да не сторя.
Juste judex ultionis,
donum fac remissionis
ante diem rationis.
Съдник прав си в отмъщение,
но Ти дай ми опрощение
преди да падна в смущение.
Ingemisco, tamquam reus:
culpa rubet vultus meus:
supplicanti parce, Deus.
Да, грехът ми ме тормози,
мрачна съдба мен тревожи,
милост прося, Свети Боже.
Qui Mariam absolvisti,
et latronem exaudisti,
mihi quoque spem dedisti.
На Мария милост стори,
на крадеца Рай отвори,
и надежда в мен сътвори.
Preces meae non sunt dignae:
sed tu bonus fac benigne,
ne perenni cremer igne.
Чуй молби ми най-сърдечни,
Боже, благий, безконечни,
отърви ме от плам вечни.
Inter oves locum praesta,
et ab haedis me sequestra,
statuens in parte dextra.
Към овците причисли ме,
от козите отлъчи ме,
и във дясно постави ме.
Confutatis maledictis,
flammis acribus addictis:
voca me cum benedictis.
Като хвърляш грешниците,
в пламъците на бездните,
призови ме със добрите.
Oro supplex et acclinis,
cor contritum quasi cinis:
gere curam mei finis.
Моля със сърце съкрушено,
Боже, прося най-смирено,
вай ми царство преблажено.
Lacrimosa dies illa,
qua resurget ex favilla
judicandus homo reus.
Тъжен ще бъде този ден,
от сън вечен щом пробуден,
грешен аз ще бъда съден.
Huic ergo parce, Deus:
pie Jesu Domine,
dona eis requiem. Amen.
Тогаз бъди мой ходатай,
О, Исусе на вси дай,
вечен покой, вечен Рай.
Амин.
