Исус, като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. А като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не паднете в изкушение”. И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, преклони колене и се молеше, като казваше: „Отче, ако искаш, отклони от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята”. И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше. И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга (Лк. 22:39-45). 

Пилат каза на народа: „Какво да сторя с Исуса, наричан Христос?”. Казаха му всички: „Да бъде разпнат!”. Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: „Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете”. И целият народ отговори и рече: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни”. Тогава им пусна Варава, а Исуса бичува и Го предаде на разпятие (Мт. 27:22, 24-26). 

Войниците на управителя взеха Исуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници и като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: „Радвай се, Царю Юдейски!”. И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата (Мт. 27:27-30).

След като Му се присмяха войниците, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киренеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Исуса. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Исус, като се обърна към тях, рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си” (Мт. 27:31; Лк. 23:26-28). 

Разпнаха Го и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Исус. При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалена. А Исус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: „Жено, ето син ти!”. Беше вече около шестия час и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Исус, като извика с висок глас, рече: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!”. И това като каза, издъхна (Йн. 19:18, 25-27; Лк. 23:44-46).