България изиграва ключова роля в оформянето на духовния и пастирски облик на бъдещия папа Йоан XXIII, разказва доц. д-р Кирил Карталов в интервю за Радио „Аве Мария”. По думите му престоят на монсеньор Анджело Ронкали като апостолически визитатор и делегат в България (1925–1935) е “решаващо десетилетие”, в което бъдещият папа изгражда своята отвореност към Източната Църква, дипломатичност и грижа за обикновения човек.

Доц. Карталов подчертава, че срещата на Ронкали с българския народ, както и контактите му с православни, арменци, протестанти и мюсюлмани, оставят траен отпечатък върху неговото сърце. Именно тук той започва да говори за „вътрешен икуменизъм” – търсенето на път към другия с уважение и съчувствие, преди да се говори за богословски различия.

Историкът отбелязва също, че годините в България са период на лична скромност, в който Ронкали не живее в пищна сграда, а в малко жилище на улица, която днес носи неговото име. Често се движи пеша из София и посещава католици в най-отдалечените краища на страната. Това го доближава до обикновените хора и оформя образа му на “добрия папа”.

Признанието на Йоан XXIII към България остава дори след като става папа – той неведнъж споменава страната с обич и благодарност. А самият факт, че в архивите на Ватикана България присъства в най-личните бележки на Ронкали, показва колко дълбоко тази земя е белязала сърцето му.