В ония дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. И глас биде от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мк. 1:9-11).

Имаше сватба в Кана Галилейска и Исусовата майка беше там. Поканен беше на сватбата също Исус и учениците Му. И като се привърши виното, казва на Исус майка Му: „Вино нямат”. Исус й казва: „Какво имаш ти с Мене, жено? Още не е дошъл часът Ми”. Майка Му рече на служителите: „Каквото ви каже, сторете”. Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по юдейския обичай, побиращи по две или по три мери. Исус им казва: „Напълнете делвите с вода”. И напълниха ги догоре. Тогава им казва: „Налейте сега и занесете на стария сват”. И занесоха. А когато старият сват вкуси от водата, що се бе превърнала на вино, той повика младоженеца и му каза: „Всеки човек слага първо доброто вино и когато се понапият, тогава по-долното, а ти си запазил доброто вино досега”. Така Исус сложи начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него (Йн. 2:1-11).

А след като бе предаден Йоан, Исус дойде в Галилея и проповядвайки благовестието за царството Божие, казваше: времето се изпълни, и наближи Царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието (Мк. 1:14-15). 

Исус, като взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим. А Петър и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Исуса: „Учителю, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Мойсей един, и един за Илия” – без да знае какво говори. Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, Който казваше: „Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте” (Лк. 9:28-35).

И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази Пасха, преди да пострадам, понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в Царството Божие”. И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен”. Също взе и чашата след вечеря, като рече: „Тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива” (Лк. 22:14-20). 

А вечерта в тоя първи ден на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени поради страх от юдеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: „Мир вам!”. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Исус и рече: „Мир вам!”. После каза на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ”. Отговори Тома и Му рече: „Господ мой и Бог мой!”.

Исус заповяда на апостолите, като се събираше с тях: „Ще приемете сила, кога слезе върху ви Свети Дух, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Юдея и Самария, и дори до край земя”. И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна и облак Го взе пред очите им. И ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето”.

Апостолите всички единодушно прекарваха в молитва и моления с някои жени и с Мария, майка на Исуса, и с Неговите братя. Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И всички се изпълниха със Свети Дух и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят, за великите Божии дела.

И рече Мария: Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна смирението на рабинята Си; и ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свято е името Му; Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени.

И яви се на небето голяма поличба: жена, облечена в слънце; под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванайсет звезди. И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето ѝ, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Исуса Христа.

Исус, като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. А като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не паднете в изкушение”. И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, преклони колене и се молеше, като казваше: „Отче, ако искаш, отклони от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята”. И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше. И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга (Лк. 22:39-45). 

Пилат каза на народа: „Какво да сторя с Исуса, наричан Христос?”. Казаха му всички: „Да бъде разпнат!”. Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: „Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете”. И целият народ отговори и рече: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни”. Тогава им пусна Варава, а Исуса бичува и Го предаде на разпятие (Мт. 27:22, 24-26). 

Войниците на управителя взеха Исуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници и като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: „Радвай се, Царю Юдейски!”. И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата (Мт. 27:27-30).

След като Му се присмяха войниците, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киренеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Исуса. И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. А Исус, като се обърна към тях, рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си” (Мт. 27:31; Лк. 23:26-28). 

Разпнаха Го и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Исус. При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалена. А Исус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: „Жено, ето син ти!”. Беше вече около шестия час и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Исус, като извика с висок глас, рече: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си!”. И това като каза, издъхна (Йн. 19:18, 25-27; Лк. 23:44-46). 

На шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавраил в галилейския град на име Назарет при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мария. И рече й Ангелът: „Не бой се, Марийо, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Исус”. Тогава Мария рече: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”. И Ангелът си отиде от нея (Лук. 1, 26-27. 30-31. 38).

И като стана Мария през тия дни, отиде бързешком в планинската страна, в град Юдин, и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни със Свети Дух, извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!”. И рече Мария: „Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой” (Лук. 1, 39-42.46-47).

Мария роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И рече им Ангелът: „Не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ” (Лук. 2, 7-8. 10-11).

Когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Мойсеев донесоха Детенцето в Йерусалим, за да Го представят пред Господа. И когато родителите донесоха Младенеца Исуса, за да извършат на Него обичая по Закона, Симеон Го прегърна, благослови Бога и рече: „Очите ми видяха Твоето Спасение, което Си приготвил пред лицето на всички народи”. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: „Ето. Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца” (Лук. 2, 22.27-28. 30-31. 34-35).

Когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Исус остана в Йерусалим; и не забелязаха това Йосиф и майка Му. Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; и Му рече майка Му: „Чедо, защо ни направи така? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим”. Той им рече: „Защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?” (Лук. 2, 43. 46. 48-49).